Ще си позволя да публикувам мнение на колега по наболелия въпрос за и против дистанционното обучение. Струва си да се замисли човек.
Такава огромна война се разрази между привържениците на въвеждането на дистанционното обучение и неговите противници, че стана нетърпимо. Истината е, че ние сме свидетели и участници в най-голямата революция в образованието от четири века насам. Защото точно през 17 век Ян Коменски създаде класно-урочната система и я описа в неговата „Велика Дидактика“ От тогава до сега настъпиха много изменения в света. Науката и техниката извършиха грандиозни пробиви, толкова грандиозни, че беше въведено понятието научно-техническа революция. Какво стана с образованието? То все още си има своята класно-урочна организационна форма, по същество неизменна от 17 век досега. Оказа се, че коронавирусът направи това, което науката педагогика трябваше да направи отдавна – взриви отвътре класно-урочната система. Педагогическата наука, поради много обективни и субективни причини, не е готова да предложи нова организационна форма– кои са конкретните причини е предмет на други разговори. Но са ясни две неща – икономистите няма да искат промени, защото никой не е измислил нещо по-евтино и по-удобно от класа и урока. Ясно стана и друго – всички учебници по дидактика и педагогика на обучението по отделни учебни предмети изведнъж остаряха, станаха архаични, замирисаха на мухъл. Учителите не получиха педагогическа технология, годна за прилагане в он-лайн среда на обучение. Имаме много учени-педагози, но с нулеви научни постижения и пълна откъснатост от потребностите на практиката. Те не са способни в интензивен ритъм да създадат новите технологии. Затова учителите се намират в ситуация, в която са принуждавани да приложат в учебния процес това, което знаят за урока в съвършено нови условия, които не търпят този урок, измислен преди четири века от Коменски. Те са заставени да приемат ролята на заварените сестри на Пепеляшка, които напират да обуят нейната пантофка, ама не им се получава и няма никога да им се получи! Старите методи не се връзват с виртуалната среда! Поне не по традиционния начин! Администраторите, които управляват образованието – имам предвид висшите административни етажи – въобще не могат да допуснат, че класическият урок може и да изчезне, а той изчезва!!! Затова работното време на учителите става огромно - защото те се опитват да прегърнат това, което е необятно за техните възможности с методи и средства, които се разминават с целта. Което създава лостове за угнетяване както на учители, така и на ученици. Веднъж разкъсал оковите на класно-урочната система учебният процес вече никога няма да се върне и да стане такъв, какъвто е бил. Ще се наложи да се въведат нови стандарти за съотношението на брой ученици към един учител, нови стандарти за образователната среда, може да се наложи психолого-педагогическият и естетическият дизайн на училището да станат съвсем други. Но дори и това не е най- същественото. ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС В МОМЕНТА Е ВЪПРОСЪТ ЗА ПОТРЕБНОСТИТЕ ОТ УЧЕНЕ И ВЪЗНИКВАЩАТА НА ТЯХНА ОСНОВА МОТИВАЦИЯ ЗА УЧЕНЕ. При това той се отнася и до двете страни – и до ученика и до учителя. Тук сме победени, тук сме сразени и почти умрели. Тук трябва да стане промяната. Това е основният въпрос, който сякаш педагогическата общественост не забелязва. Защо учениците, които желаят да учат са толкова малко? Защо тези, които участват формално в учебния процес стават все повече? Но точно мотивираните, и само мотивираните, ще излязат от дистанционната форма на обучение още по-подготвени, защото ще се увеличат предизвикателствата, които ще изискват по-висока степен на развитие на волевите механизми на поведението. Но ще има и огромна част интелектуално лениви младежи, които ще оправдаят удобно своята леност с дистанционната форма на обучение. Необходими са промени и колкото повече ги отлагаме, толкова по-болезнени ще бъдат. На фона на всичко това ще възникне един още по-грандиозен и още по-съществен въпрос - как ще се създава среда, която да обуславя социализацията на децата.
ИЗВИНЯВАЙТЕ ЗА ЛЕКЦИЯТА, НО НЯМА СМИСЪЛ УЧИТЕЛИТЕ ДА СЕ ХВАЩАТ ГУША ЗА ГУША ЗА И ПРОТИВ ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ.
" - Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Ако светът е започнал да си събува папуците — няма кой да го отбие, нито да го спре. Събува ли си, кай, потурите, той ще си събуе и папуците! Не се закачайте с обущарите, ами който е по-млад, да зарязва папуците и да се хваща за обувките!"
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Модерността е лошо нещо. Консерватизмът в методите е истината!
Публикуване на коментар