Във фейсбук-групата Монтесори клас "Тайната градина" намерих споделяне на моя публикация, свързана с опитите ми да спася книгите си (и купищата издавани от мен списания: списание ИДЕИ и списание HUMANUS) от похабяване.
Има явно у нас и хора, за които книгата означава нещо. Проблемът е, че тези хора се броят на пръсти - и особено че никой не обръща капка внимание на призивите им. Което значи, че за огромната част от народа книгата не значи нищо. И тъй, въпросът ми е:
За вас лично книгата значи ли нещо - или не значи нищо?
И дали да не взема и аз да тръгна с магаре, да почна да разнасям книгите си из градчета, села и паланки и да ги подарявам? Но дали хората няма да започнат да ме замерят с книги от възмущение, че съм им подарил точно такова съвсем непотребно нещо като книга?!
Книгите ми, които си стоят (обвити в неразопаковани пакети!) съвсем непотребни в моята изба, в складове и по книжни борси...
ДОБАВКА:
Мустафа Гюзелгьоз- Библиотекарят с магарето
1943 година.
Младият Мустафа е назначен в библиотеката в Юргюп (Турция) като библиотекар. По това време да получиш държавна служба е голяма работа, защото частен сектор няма. Мустафа започва работа и ентусиазирано очаква читателите в библиотеката - минават ден, два, пет- никой не се появява.
Той говори с околните и подканва всички:
"Вижте, библиотеката е свободна, няма никой, елате и прочетете книга." Безуспешно- няма посетители. Решава да информира началството си за ситуацията.
- Братко, седиш ли си на стола, получаваш ли си редовно заплатата или не я получаваш?
- Получавам я.
- Е, тогава какво те бърка, ще се увеличи ли заплатата ти, ако има посетители? Ще си имаш повече грижи и проблеми, така или иначе никой не е идвал в тази библиотека от години ...
23-годишният млад библиотекар не се отказва, започва да мисли какво може да предприеме, след време му хрумва една идея и се заема с осъществяването ѝ. Преодолява много препятствия с хиляди трудности. Едва убеждава бюрократите с вратовръзки и нацупени лица, и купува магаре. Поръчва за изработка два сандъка. Двата сандъка побират 180-200 книги, в зависимост от дебелината им. Надписва ги „Книги назаем“. Зарежда книгите, товари сандъците на магарето и започва да обикаля от село на село.
Освен това закача табела в библиотеката:
„Отваряме само в понеделник и петък.“
Този човек (той е турчин, действието се развива в Турция), като станал библиотекар, понеже никой не идвал в библиотеката, решил да купи магаре и да трегне по селата да разнася в сандъци книгите, да ги дава на децата за 15 дена, след това да ги събира и да им дава нови книги; това правел цял живот, и други неща правил, можете сами да прочетете историята му. Като я прочетох, се запитах за следното:
Дали и аз да не си купя едно магаре, с което да започна да разнасям книгите си из градчета, села и паланки - и захвана да ги подарявам (без пари, естествено!) на хората?
Бих го направил, но не съм сигурен дали хората няма да почнат да ме замерят от възмущение с книгите, щото като нищо ней-вероятно ще възприеват това, което правя, като подигравка: та нима на масовия съвременен българин му е нужна такава съвсем непотребна вещ като книгата?!
Сега са му направили и паметник:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Нормално е да се изгорят. Това е често явление в съвременния свят заради посъвместната графомания. С дигитализирането на книгите този проблем ще се реши.
Публикуване на коментар