И други въпроси поставям освен тия два в заглавието. Държа да уточня, че това е предварителен запис на предаването "Изкуството да се живее", предназначен за излъчване утре по Пловдивската обществена телевизия.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Напълно съм съгласен с Вас, че това е правилния начин на възпитание на децата. Този мисля, че е много добре описан и насърчаван от по-алтернативните методи на образование на Мария Монтесори, Песталоци и Рудолф Щайнер, а и от българския аналог на учител-антропософ Петър Дънов.
Какво е Вашето мнение за учителя Бейнса Дуно и защо точно тези учители и техните методики на образование за по-свободен дух и по-свободна изява на децата е толкова силно критикуван не само у нас, но и по света? Напоследък стана модерен и има частни училища и детски градини, но сме далеч той да стане обществено достъпен.
И един съвет от мен, г-н Грънчаров. Моля Ви да преместите часовника или будилника си, защото тик-така през цялото време и разваля качеството на звука. Благодаря!
За "учителя Бейнса Дуно" нямам мнение, почти никога не съм се интересувал от него, а когато съм се интересувал преди доста години, попадайки на негови книги, бях силно разочарован, дето се казва, не можаха да ме "грабнат" тези книги, напротив, отблъснаха ме; често си казвам, долових нещо у този човек, което ме отблъсна. Същото след години се повтори с един друг "учител", Ваклуш Толев, Бог да го прости, и той не можа да ме развълнува, присъствал съм на негови беседи, много дразнещи неща долових, особено това, че се прави едва ли не на пророк (сравним с Христос!) и пр. Не мога да си обясня защо така се получи, може би защото съм философ, не знам, а това е друг вид духовна храна, така да се каже. Моят вкус е друг. Смесицата на философия и религия ми се вижда нещо не съмсем чисто. (Поотделно силно ги увававам, но смесени те стават неприятен за моя вкус продукт!) Това бих казал само. Въздържам се един вид от по-нататъшно съждение, което може да е само критично. Възможно е да греша. Между другото нямам добро мнение за нито един последовател на Дънов, с когото животът ме е срещнал. Доста неприятен тип хора са те, не зная защо стана така.
А за будилника ми: аз смятах, че този звуков фон е нещо оригинално, което ни показва непрекъснатия ход и бяг на времето. Но ето че Вие сте се подразнил. Интересно ми е дали този безобиден общо взето звуков фон е подразнило и други хора. Ако се окаже така, ще махна будилника. Засега остава.
Да, будилникът разваля качеството на звука, защото се чува прекалено силно.
Публикуване на коментар