За да избегне своеволията на царя Ликург направил така, че в Спарта да има едновременно двама царе. Но властта им принадлежала само по време на война, а в останалото време (или когато държавата я грозяла опасност), а в мирно време Спарта била управлявана от Съвет на старейшините, избирани пожизнено. Избиран бил и друг съвет от възрастни мъже със срок една година. А за да не стане така, че народът да се чувства отстранен от управлението на държавата, Ликург съхранил и Народното събрание. Но за да не стане така, че събранието да се превърне в разногласен пазар, Ликург забранил в него да се спори и да се устройват словесни прения. Събранието могло само да одобрява или да отхвърля постановленията на царете и на съветите. Ликург смятал, че безпорядъкът и вълненията се пораждат от неравенството, разкошът, богатството и бедността, гордостта и завистта и затова постановил всички земи да бъдат разделени по равно. Той също така забранил златните и сребърните пари и въвел железни, парите били с такива размери, че даже на небогатия човек се налагало да си кара кесията с каруца; с такива пари хората престанали да крадат един от друг, престанали да трупат пари и дори престанали да вземат подкупи.
Делфийският оракул предсказал, че ако спартанците спазват законите на Ликург, те ще станат най-могъщият град в Гърция. Точно така и станало.
Редът и единството укрепили Спарта, та подчинила почти всички гръцки градове. но господството над другите я погубило. Побеждавайки и завземайки много богатства, спартанците нарушили законите на Ликург. В града им се върнали парите - златото е среброто. Младежта се отказала от тренировките. Мнозина почнали да се надсмиват над миналите подвизи на предците. Изчезнал героичният дух. Войската отслабнала. И по-късно Спарта, както и другите гръцки градове, била завладяна от Рим. Но името на Ликург останало в историята като символ на мъдър и строг законодател.
Ликург (на гръцки: Λυκοῦργος, Lukoûrgos; вероятно живял 8 – 7 век пр.н.е.) е легендарен спартански законодател, на когото древните автори приписват политическото устройство, господствало в Древна Спарта в продължение на няколко века.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Делфийският оракул предсказал, че ако спартанците спазват законите на Ликург, те ще станат най-могъщият град в Гърция. Точно така и станало.
Редът и единството укрепили Спарта, та подчинила почти всички гръцки градове. но господството над другите я погубило. Побеждавайки и завземайки много богатства, спартанците нарушили законите на Ликург. В града им се върнали парите - златото е среброто. Младежта се отказала от тренировките. Мнозина почнали да се надсмиват над миналите подвизи на предците. Изчезнал героичният дух. Войската отслабнала. И по-късно Спарта, както и другите гръцки градове, била завладяна от Рим. Но името на Ликург останало в историята като символ на мъдър и строг законодател.
Ликург (на гръцки: Λυκοῦργος, Lukoûrgos; вероятно живял 8 – 7 век пр.н.е.) е легендарен спартански законодател, на когото древните автори приписват политическото устройство, господствало в Древна Спарта в продължение на няколко века.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар