● Каква е ролята на интелектуалния елит? За съжаление тяхната роля се свежда до това да повтарят идеи, които биват смятани за модни и прогресивни. Интелектуалците също са се превърнали в търговци, в търговци на идеи. Интелектуалецът е длъжен да крие какво мисли в действителност... и да убеждава себе в това, което му е вътрешно чуждо. И така интелектуалецът губи своето значение. И ако по-рано великият университетски елит, институтите, интелектуалните кръгове са охранявали това, което се нарича здрав смисъл, ценности и пр., то това сега е отишло на заден план или просто е изчезнало. Хората, които изразяват своето мнение открито, те се маргинализират, тях ги изритват, обливат ги с мръсотия, не им дават възможност да се изкажат.
● Каква е ролята на религиозните лидери днес? Какво те ни казват? Явяват ли се те гласове на справедливостта, на истината, критикуват ли ситуацията, в която се намираме? Религията е загубила своята връзка с обществото. Затова свещениците също говорят това, което е приятно на мнозинството. Те така смятат да увеличат своето влияние. Ето тук е капанът. Защото те все повече губят своето влияние.
● Защо говоря за безумието на елитите? Защото те все повече се отдалечават от реалността, те все повече се превръщат в сили на някакъв виртуален, измислен, социално-сконструиран продукт. Пред нас като че ли имаме материализация на най-абсурдните, много отдалечени от реалността неща. Това е като материализация на духове.
● Как се свързва безумието на масите с безумието на елитите? Много просто: побеждава партията на т.н. "прогресивисти", в която знаят накъде трябва да върви човечеството. Тези хора са много агресивни спрямо западните ценности, спрямо всичко всичко онова, което е създавало величието на Запада през вековете. Всичко това те искат да разрушат до основите. Сега се извършва удивително явление: ревизия на историята, ревизия на ценностите, ревизия на традиционните мирогледи. В името на това, което се е родило в главите на неопитни идеалисти и не е потвърдено от опита на традицията и историята. Тези идеи, които днес се провъзгласяват и се предлагат, няма да издържат проверката на реалността. Кои са тези идеи?
От една страна това са лъжливо разбираните права на човека. Една прекрасна идея, аз за нея съм писал. Но днес не става дума за права на човека, не за универсалните права, не за достойнството на човека, а за права на все по-големи и по-големи групи, на все по-големи и по-големи малцинства, които не аргументират, а чувстват, на тях "така им се струва", те бленуват, копнеят и пр.; те действат емоционално, те са много уязвими, много са агресивни, а всяка защищава своята групичка. Това вече не са права на човека, това са права на хиляди групички, които си въобразяват, че са човечеството.
Андрей Баумейстер
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар