Възможна ли е психоанализа на политиката?

ПСИХОАНАЛИЗА НА ПОЛИТИЦИТЕ

Иванка и Жак Асса

         Всъщност освен двата парламента, в които политиците „не се разбраха“, другото обстоятелство, което породи настоящите бележки е книгата на Елиас Канети „Маса и власт“, на която попаднахме наскоро (и разбрахме, че е бил силно повлиян от фройдизма).

         Схематично Фройд си представял човешката психика като гигантски айсберг – с малка надводна част и огромна подводна:

 Топографски модел на психиката

           Първоначално Фройд създал този модел. Според него в психиката има три нива: Съзнание, предсъзнание и подсъзнание (неосъзнато).

1.1.Съзнание 

         С тази част от психиката учените се занимавали преди Фройд. Обаче тази част от човешката психика е най-малката и се оформя само когато индивидът достигне определена възраст, когато е натрупал знания, има свой жизнен опит, може да извършва някаква предварително планирана дейност.

1.2. Предсъзнание

         В тази част от психиката има елементи, които в определени моменти не са обект на вниманието на индивида, но лесно могат да влезат в съзнанието му, ако в даден момент станат необходими.

1.3. Подсъзнание (неосъзнато)

            Неосъзнатото заема най-голямата част от човешката психика. То не се долавя от мислите на индивида, но на него дължи емоциите, сънищата, преживяванията от външната дейност, някои действия и влечения, които не могат да се обяснят.

          В пределите на неосъзнатото се намират инстинктите, необяснимите страхове, неща които индивидът не си позволява поради наличието на вътрешна цензура, въведена му от живота му в общество (така например са възникнали 10-те Божи заповеди). Поради него могат и да се вършат добрини към непознати хора.

             Неосъзнатото не зависи от „определен момент време“ и Фройд предполагал, че индивидът се ражда с него и съдържа в себе си огромна родова памет и огромен „резервоар“ на неосъществими родови влечения.

         Позволени елементи от подсъзнанието могат да стигнат до съзнанието като минават първо в предсъзнанието.

         Споменахме „вътрешната цензура“, която не позволява всички елементи от подсъзнанието да преминават в предсъзнанието или в съзнанието. Хората със слаба цензура са или психично болни или престъпници.

2. Динамичен модел на психиката

Топографският модел се оказал недостатъчен за най-добро обяснение на човешката психика и Фройд го заменил с динамичен.

             В този модел са въведени три структури: То, Аз и Свръх Аз. Детето се ражда с инстинкти и постепенно се развива психически. В развитието се проявяват конфликти в няколко направления – стълкновения между противоположни инстинкти (То-инстинктите са Ерос, свързан с продължението на рода и Танатос, свързан с унищожението и самоунищожението); инстинктите с изискванията на околната среда, а по-късно с изискванията на въведеното отвън в подсъзнанието Свръх Аз. Тези конфликти се дължат на необходимостта да се достигне компромис между незабавното удовлетворяване на желанията и принципа на реалността. Този конфликт налага отсрочки или забрани. По такъв начин на инстинктите на индивида се противопоставя околната среда, която ограничава или не допуска неговите агресивни и сексуални „апетити“.

2.1. Структура „То“

          „То“ е биологичният източник на енергия за другите две структури на психиката. „То“ само по себе си е примитивно и неорганизирано – не се подчинява на логическото мислене; не се влияе от натрупания жизнен опит, тъй като няма контакт с външния свят.  Неговата задача е да намалява напрежението, да намалява  дискомфорта и да повишава удоволствието. „То“ е напълно в подсъзнанието; в него няма представа за време, за ценности, за нравственост; за добро или лошо.

2.2. Структура „Аз“

          Тази структура е във връзка с околната среда. Тя възниква от „То“, когато детето започва да възприема, че е самостоятелен индивид и да удовлетворява или да ограничава „апетитите“ на „То“. Неговата задача е да осигурява жизнеспособността, безопасността и здравата психика на самоосъзнаващия се индивид. „Аз“ е междинното звено между „То“ и околната среда. Можем да обобщим, че „Аз“ символизира здравия разум, докато „То“ е символ на необузданите страсти.  

2.3. Структура „Свръх аз“

          Тази структура е „цензурата“ на  инстинктивните страсти на „То“. Тя е „хранилище“ на морални норми, стандарти на поведение и забрани. Фройд включва три функции в „Свръх Аз“: съвест, самонаблюдение и формиране на идеали.

          Естествено това е възможното най-повърхностно (и поради това не съвсем научно) описание на психоанализата, необходимо ни за доразвиване на поставената тема.

          Ще продължим с теориите, които обясняват на какво се дължат международните отношения и  вътрешното държавно управление.

         След „Края на историята“ на Фукуяма, т.е. след края на така наречения „марксически социализъм“, получената празнина се запълни с неолибералната философия, която наложи пълното освобождаване на глобалния пазар, осигуряващ максимални печалби за малцина (разгледано в предишни наши бележки).

          Американският политолог Кенет Уелц е допълнил, че „задължение на държавата е да осигурява безопасност и могъщество“ (сигурно имал предвид само собствената си държава). Друг американски политолог, Робърт Гилпин, бил на мнение, че държавите трябва да се борят не за „могъщество“, а за престиж (което във всички случаи включва и по малки държави, например като Швеция или Люксембург).

            Тази малка политическа екскурзия направихме, за да покажем, че никъде не участва човешкият фактор и да стигнем до книгата на Робърт Шует „Политическият реализъм, Фройд и човешката природа в международните отношения“.

          Шует не твърди, че природата на човека е единствения подход за цялостното обяснение на реалността, но без него не могат да се обяснят напълно нито международните отношения нито вътрешното държавно управление. Той посочва три основни принципа, които са общи за всички политолози – реалисти:

       • Първият, най-основен принцип на политическия реализъм е УБЕЖДЕНИЕТО, че източник на всички обществени закони са сили, ВКОРЕНЕНИ В ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА.

      Независимо от сериозните разногласия  между политолозите – реалисти за методологията, повечето от тях са съгласни, че човешката история се е развивала и се развива от ЖАЖДАТА ЗА ВЛАСТ. По този начин всяка политическа теория, независимо дали е международна или вътрешнонационална, има еднакъв човешки елемент (превърнал се в социален) - борбата за власт или стремеж за нейното разпределение.

        • Вторият основен принцип на политическия реализъм е, че главната цел на държавата е стремежът към БЕЗОПАСНОСТ И МОГЪЩЕСТВО.

        Именно държавите, а не индивидите, които ги представят, са АКТЬОРИТЕ в международните отношения.

          Политолозите-реалисти приемат наличието на патриотизъм и свързването на индивидите в групи. Човек е своеобразно „стаден“. За него най-удобно е „да живее в група“, като се започне от семейството, преминава се към групи обединени професионално или по общи интереси и се завърши с „гордост от своята народност“ или патриотизма.

       • Третият основен принцип е скептичното отношение в регулиращите възможности на УНИВЕРСАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ И ИДЕОЛОГИИ. Външните програми на правителствата не се основават на изискванията на норми, независимо положителни или отрицателни, религиозни или юридически, а само на националните интереси на съответните държави. Твърди се, че в политиката на Великобритания се използва цитат (взет от речта на министър-председател от 19 век): „Няма нито вечни приятели, нито вечни врагове – има само вечни интереси“. Това обяснява напълно третия основен принцип.

          След тези общи принципи, основаващи се на психоанализата за международната и вътрешнодържавна политика, сега ще се спрем на личността-политик. Ще започнем с положителна фолклорна митология „ако видиш бяла лястовица или намериш четирилистна детелина, това е голямо щастие“. Бели лястовици се срещат и в политиката и ги наричат по различен начин „велики мъже“, „законодатели“, „държавници“, „основатели на нацията“…в историята на всяка нация по света има такива „бели лястовици“. От гледна точка на психоанализата това са хора със силно развито „Свръх Аз“ и те влизат в политиката в „критичните моменти“ в света или в държавата (дано днес в правителството на България се появят „бели лястовици“ – според Дюма  мъдростта на живота се състои в двете думи „чакай и се надявай“). Обикновено стимул на тези хора към властта е разумът, властта им е нужна за решение на определен обем задачи, след което понякога си поставят цели в съвсем друга област.

        По-голямата група политици ще наречем „кариеристи“. При тях „Свръх Аза“ е частично неразвит и те могат да го пренебрегват. Достигането и удържането на властта за тях едва ли не е единствена личностна същност, дори с пренебрегване и на най-елементарната справедливост. Борбата за власт за тях е толкова естствена, колкото и дишането. Както е според „Законите на Мърви“ тези хора постоянно се стремят към „нивото на максималната си некомпетентност“.

       Ако станат „лидери“ се проявяват в две модификации в зависимост от развитието на „Аза“ им. Силната им потребността от власт или уважение е компенсация на травмираната им самооценка. Според психоанализата има две групи в зависимост от  самооценката: 

1.    Лидер с ниско самочувствие

          Той е по-зависим от другите хора и по-лошо реагира на създаваните ситуации. Той е по-чувствителен към обратната връзка и променя представата за себе си на базата на одобрението или неодобрението на другите. Лидер с ниско самочувствие изпитва постоянно недоволство от себе си, това може да е силата, която го тласка да си поставя все  повече нови ограничения. Ниското самочувствие тласка лидера към „големи“ завоевания, екстравагантни решения, неочаквани за околните.

         Ниското самочувствие може да се дължи на пет субективни негативни представи за себе си: чувство за собствена незначителност; чувство за морална малоценност; чувство на слабост; чувство за посредственост; чувство за интелектуална недостатъчност.

2.    Лидер с високо самочувствие

Той  е по-малко зависим от външни обстоятелства, надценява собствените си качества, често не забелязва външните и вътрешните реакции на поведението си. Той се наслаждава на собствения си успех, колкото и малък да е, и третира критиката като атака срещу себе си от злобни завистници. Той очевидно е нарушил обратната връзка между себе си и своите дейности и поведение. Липсата на самокритичност повишава  самочувствието му и води като правило до липсата обмисляне на действията си и на поведението си.

Споменахме по-горе, че  психоанализата не е единственият подход на политологията, но без нея не могат да бъдат опознати активните политици, защото са ХОРА. Наистина религията твърди че „човекът е създаден по подобие на Бог“, но все пак „по подобие“ и очевидно затова хората са толкова различни. Твърдението на Фройд, че у всеки човек има огромно подсъзнателно „То“, което трябва постоянно да бъде обуздавано показва, че Бог е „оставил множество пътища“ и предоставил „всеки индивид сам да избира“. Въпреки нашия не съвсем благопристоен коментар, той съответства на религиозните норми без да противоречи на Фройд.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo