Отново обяснявам за прословутата салфетка на Чърчил с процентите.
ВЪПРОС
КОГА е окупирана България от Съветския съюз?
На 8 септември 1944!
Кога лети Чърчил за Москва, където се разправят със Сталин?
ЕДИН МЕСЕЦ ПО-КЪСНО!
Нещо да ви светва? НЕ?
Ето какво трябва да знаете преди да коментирате:
1.Според Хагските конвенции за водене на война, страната, която завладява и окупира дадена държава, е суверен до сключването на мирните договори.
СССР завладява изневиделица, без повод и причина България, с която през цялата война е бил в дипломатически отношения (а когато България от немай-къде и за да не бъде окупирана от Третия Райх се присъединява към Тристранния пакт, Сталин и Хитлер са съюзници и то от ДВЕ ГОДИНИ!).
С нахлуването си в България, СССР поставя съюзниците си пред свършен факт.
2. Според гореизложеното в международните конвенции за водене на война, съветските окупационни власти имат 100% власт в България до сключването на мирните договори и изхвърлят и американската, и британската мисия от България през септември 1944.
ПОВТАРЯМ: 100% съветска окупация.
И затова през октомври 1944 Чърчил лети до Москва и договаря 25% западно присъствие в България до сключването на мирните договори през 1947.
С две думи: от 100% окупационна съветска власт, след намесата на Чърчил остават 75% окупационна съветска власт в България.
3. Това важи до края на войната. Не по принцип. Не за десетилетия. А само до края на войната и сключването на мирните договори!
4. След края на войната Сталин не спазва уговорките в Ялта.
5. Никой никога не му е давал България. Нито в Техеран, нито в Ялта, нито на въпросното съвещание в Москва през октомври 1944!
България не е предадена/продадена от Западните съюзници, а ЗАГРАБЕНА от Сталин.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Паметник на Чърчил?
Чърчил трябва да бъде поставен като част от паметника на съветската армия заради помощта му при освобождението от Кобургската монархия.
Другарко, пак не сте зацепила нещо: доказа Ви се, че тази подпорка (че Западът, видите ли, бил хвърлил и сервирал Царство България на гладната руско-комунистическа мечка!) не е верна, анадъмо?
Публикуване на коментар