Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 8 октомври 2021 г.

Защо филологът Гербджиков нема право да се представя за "академичен"?

Навремето на Сократ се е налагало да води тежки битки с току-що появилите се тогава плямпала, наричани "филолози", т.е. обичащи думите (философите обаче обичат не самите думи, те обичат мъдростта!). Щот филолозите (т.н. софисти били все филолози!) дърдорели без да мислят, без да се затрудняват с мислене, да не говорим пък за такива "излишества" като истина, морал, справедливост и пр.

Минали са 2500 години оттогава и ето, сега е абсолютно същото: гледам проф. Гербджиков, също филолог, по една телевизия, устата му работи като мелница, празнослови без умора, но думите му са все плява, няма и зрънце истина, а има твърде много подмазване, има много лъжи, увъртания, шикалкавене, позьорство, преструване, колосално лицемерие има в думите му; истина и мъдрост обаче нема, нищо че има огромни претенции в тази посока. Това ми е мнението за този тъй многоучен "академичен" шарлатанин, чиято уста много я бива в плампотенето, досущ като самия Вучков е, Бог да го прости; Вучков умря, но ето, в лицето на Гербджиков явно си имаме негов достоен наследник.

И в заключение да кажа и нещо друго: Гербджиков много претендира, че бил "академичен", видите ли, а пък добре платените му глашатай-подлизурковци (като един Харалан примерно, иначе те са много!) дори го нарече "същински аристократ", толкова, моля ви се, "академичен" бил, че станал нещо като рицар и аристократ! 🙂

Но за зла участ на Гербжиков и на свитата от Харалановци около него искам да кажа, че думата "Академия" иде от философската школа на най-великия ученик на Сократ, да, на същия тоз Сократ, дето толкова си е патил от глутницата филологически псета, дето са го ръфали неуморно всеки ден; виждате ли, че на това именно основание днешните филолози немат никакво право да претендират за "академизъм", щото те и тогава, пък и досега, са напълно чужди на духа на чистия академизъм от Платонов и Сократов тип, който нема нищо общо с техното лъготене, шикалкавене, умилкване спрямо силните на деня и спрямо народа и в правенето на други такива "нАучни" мерзости; напротив, противно на това, академизъм значи пълна отдаденост на истината - и на свободата, благодарение тъкмо на истината постигаме и свободата си.

В този смисъл излиза, че гербджиковци и харалановци, обслужващи (заради едната изгода!) пословични лъжльовци и крадльовци като Боко, Доган, Пеевски, Гешев и пр., немат право да се кичат с некакъв академизъм, щот техният "академизъм", без никакво извинение, е изцяло МЕНТЕ-академизъм - и е пълна противоположност на автентичния академизъм.

Апропо, да вметна и това (щот и аз съм пострадал от филолози, нема начин да не е така, което и показва, че наистина съм философ!): другарката властваща в образУванието на Пловдив мутро-комунисто-гурбовачка, която ме опраска и изрита от тъй бляскавото образУвание (аз го наричам НЕобразование!) на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, се досещате каква е, нали? Тя, естествено, е филоложка по образувание, нема начин да не е такава... 🙂

Тия, които осъдиха на смърт и убиха Сократ, също бяха спекуланти със словото, именно филолози - да ме прощават ония истински учени в тази област, доколкото ги има, но те ще разберат защо ми се налага да говоря така, бидейки философ: за мен истината е свята!

Толкова. Хубав ден ви желая - и приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров, изтрещяваш вече, човече.

Досега само една "другарка" ти беше виновна, за всички провали в живота ти, през последните 10 години, а сега вече си се озлобил срещу всички филолози???

Обърни си внимание и потърси психолог и психотерапевт, докато не и станало прекалено късно. Най-добронамарено те съветвам, като човек и съвсем сериозно, изобщо не ти се подигравам.

Обърни си внимание и потърси помощ.

Ангел Грънчаров каза...

Бъдете спокойна за мен, другарко. Потресаващо е, че хептен не разбирате текстовете ми, което показва, че сте в тежко душевно разстройство. Възползвайте се сама от непоискания, съвет, клетнице...