Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
четвъртък, 21 октомври 2021 г.
Наясно ли сте с руската идентичност?
Ние с българската идентичност не сме наясно бе, Грънчаров, ти ни занимаваш с руската идентичност; недей така де, подиграваш се с нас! :-)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Тук трябва да споменете някоя от книгите си за народопсихологията ни и за особеностите на българския манталитет. Задавам си също въпроса, а имаме ли нужда от национална идентичност? Всичките Сороси и т.н. се стремят чрез глобализма да омаловажат и затрият националното съзнание, все пак националното деление доведе до гнай-големите пакости на 20ти век.
На мен ми се струва, че за националните особености се хващат ония, които страдат от тежки личностни дефицити или комплекси. Значително по-важно е дали си човек и що за човек си - отколкото това българин ли си или си англичанин. За развитата и пълноценна личност националните особености са нещо съвсем несъществено. Нещо, което е подобно на цвета на кожата или на косата. Но тия, които като личности нищо особено не представляват и които като личности с нищо не могат да се похвалят, на тази основа се хващат за общи, абстрактни неща, свързани с нацията. Погледнете какви страдалци като личности са нашите националисти, нашите национал-комунисти. Жалки са като личности - и за това така здраво се тупкат по космясалите гърди, хвалейки се, че били българи, руснаци и пр. А пълноценният човек по духа си и по свободолюбието си е просто космополит.
Писали сме си затова и друг път. Но как да отговорим на въпроса дали имаме нужда от национално съзнание и гордост? Съгласен съм, че националистите са повече горделиви с нещо, което не са постигнали или са придобили без усилие и по рождение, но какво да кажем за по-големите страни, общества и нации, които по същият начин горделиво и разглезено възпитават своите граждани да се чувстват спокойни и горди, че "майката държава" или чичо Путин ги закриля. Много германци са толкова разглезени, че държавата ще се погрижи за абсолютно всичко, че те са се вдигнали 2 пъти на война да защитават тщеславието си. Със същите горделиви чувства се воюва непрекъснато. Днес германците се срамуват от тази си гордост, но не могат да се откажат от нея. Както и руснаци и американци и турци или българи. Загубим ли гордостта си, губим и смисъла да живеят като голямо семейство, общество и като държава.
Публикуване на коментар