Авторите на този текст - двама забележителни учители, творчески и новаторски мислещи и действащи през цялата си вдъхновяваща кариера! - пожелаха той да бъде отпечатан във философското списание ИДЕИ, което и правя, публикувайки го тук, в блога си (след което той ще бъде представен и в онлай-изданието на списанието):
Нашето ВЧЕРА в образованието трябва да стане нашето УТРЕ
Иванка и Жак Асса
Вече „чуваме” възраженията на „фанатичните антикомунисти”: Какво му беше хубаво на това ВЧЕРА? Ние и двамата бяхме безпартийни и скачахме като пуканки на призива „Кой не скача е червен!”. Ако тогава някой беше казъл, че „социализъма”(по Тодор Живков) няма да се замени с демокрация, а ще реставрира такъв „див и корупционен капитализъм” щяхме да го приемем като „тъмно червен”. Ето обаче какво сподели „теоретикът” на българския „преход” Роналд Ът, при второто му посещение в България, но вече през април 2014 г:
„Българските политици изхабиха много повече време в битки, отколкото в градивни идеи. Така се провали и приватизацията на държавни предприятия… Най-големите сделки бяха подписани с потайни хора, при потайни обстоятелства. Никой не разбра кой изкупи българските предприятия.”
Какво излезе…не че те са сгрешили, а просто „ние сме неспособни да ги разберем”! Той твърди, че е специалист и не разбира от политика! Ние също не сме политици, а преподаватели по „точни науки”, посветили общо 100 години за подготовка на БЪЛГАРСКА ТЕХНИЧЕСКА МИСЪЛ, голяма част изтекла в чужбина, и връщаща се след пенсиониране отново в родината си.
Случи се така, че попаднахме в сферата на образованието в момента, означен от Пеньо Пенев (има такъв забравен още тогава поет)
КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ
…………………………………………………
Дали ще им разкаже с памет свежа
историята, или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи..
………………………………………………….
………………………………………………….
И повярвахме, че допринасяме за осигуряване на хора, които да продължават това строителство. Ето какво пита проф. Бончо Асенов:
„Как така стана, че днешна капиталистическа България е сочена като страната с най-неграмотно население в Европейския съюз? Как е възможно десетки хиляди деца да не посещават училище – по последни данни една трета от тези, които задължително трябва да учат? И една голяма част от тях да имат затруднения при усвояването на българския език. Защо една четвърт от българските ученици изобщо не четат книги? И какво е това обезбългаряване на учебната програма под влияние на неолибералната образователна политика?”
През 1971 г. в България дойде известната Маргрет Тачър (тогава още само министър на образованието във Великобритания), Когато се върна в Лондон пред БИ БИ СИ изказа възхищение от българската система на образование и възпитание.
През 70-те и 80-те години по качество на образованието България е измежду водещите държави в света. В хуманитарните предмети имаше идологизация. Например предметът „Философия” се наричаше „Марксизъм” и останалите философски възгледи се споменаваха само в негативен план. Или в предмета „Литература” се изучаваха ограничен брой западни автори (предимно представители на Ренесанса). Организацията на училището също беше идеологизирана: участваше се в селскостопаски бригади (но имаше какво да си прибира и преработва); имаше „военно обучение” (нещо което ВМРО настоява да се въведе отново) и т.н.
Независимо от това по всички предмети и особено по „точните и техническите науки” се даваше широка основа и затова последните ученици с отлична обща и техническа култура са завършилите до 1992 г., но за съжаление повечето от тях повишиха жизнения стандарт на обществото и конкретно на себе си предимно ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ (просто Западът си „открадна” готови мозъци).
Съсипването на българското образование се дължи на много причини:
۔ масово се затвариха заводи и предприятия,
۔ по селата хората остават без работа,
۔ хората с децата си мигрираха към града или към чужбина,
۔ поради липсата на деца се затвориха училищата, като някъде ги обединиха, но много родители се притесняват децата им да пътуват всеки ден по 10-15 км. в студ и лапавица,
۔ малко деца искат да учат в професионално училище или техникум, защото няма да има къде да работят (ако не отидат в чужбина). Оказа се че много инвеститори не идват в България (въпреки малката данъчна тяжест), защото не може да им се осигури квалифициран персонал.
За да се „отърват” от грижа за българското образование, управляващите след учителската стачка в 2007 въведоха т.нар „делегирани бюджети“, които за 10 години сложиха окончателно кръст на българското училище. От 1989 до 2017 в България завинаги затвориха врати две хиляди петстотин четиридесет и четири училища...
Какво се учи днес в българското училище? Изследвания сочат, че днес България е на последно място в ЕС по грамотност, 40% от 16 – годишните ученици са функционално неграмотни (такова е било състоянието на грамотността непосредствено след Освобождението на България от турското „присъствие”), а университетите, кой знае защо станали 50, първата година имат спецкурс по правопис и пунктуация... Бизнесът твърди, че не може да намери подготвени работници, а България е и абсолютен рекордьор по нито учещи, нито работещи хора на възраст между 16 и 25 години...
„Когато се наливаха основите” се занимавахме с въпроса за „обучение в творчество”. Творчество може да се прилага и в „най-обичайната дейност”, а най-вече в педагоческата дейност. Ето някои творчески проблеми, които възникват в образованието:
● Организиране на обучителни сесии (включително използване на системата класна стая-уроци);
● Създаване на хомогенни паралелки с право на преминаване в паралелки от друго ниво;
● Организиране на специализирани класове;
● Прилагане на игрови методи на обучение, технологии за проектиране;
● Прилагане на индивидуални образователни програми;
● Методи за предаване на съдържанието на обучението
● Организиране на междупредметни уроци с активно използване на междупредметни връзки;
● Компютъризация на учебния процес;
● Технологии, базирани на принципа на пълното усвояване;
● Учене по програми и учене на проблеми;
● Организиране на изследвателска дейност на учениците;
● Привличане на университетски преподаватели за работа с надарени деца;
● Създаване на компютърна база данни с най-добри практики.
И т.н.
Настоящият опит за привличане на по-качествен и по-млад педагогически кадър в училищата чрез повишаване на заплащането засега не доведе до значими резултати. Дори и да дойдат нови кадри, ако не се модернизира базата на училището и методиките на преподаване отново няма да се дастигат значии резултати (особено с малък процент от БВП отделян за образование - има страни този процент достига до 16-17%). Излишно е да споменаваме, че в големите градове липсват построени детки ясли и градини, а камо ли да таим надежда за модернизиране на по-високите степени на образование (все пак, оптимистично е, че надеждите умират последни).
Не знаем дали достатъчно добре аргументирахме, че нещо от ВЧЕРА трябва да премине в УТРЕ. Само с добре образовани хора (а не с функционално неграмотни) България ще може да се „отлепи” от икономическото дъно. Изборът на съвсем нови и отговорни управляващи би довел до съвсем отговорно отношение към ОБРАЗОВАНИЕТО, което по принцип е консервативно и се „разби” при „революционната” промяна на икономическата база, без да се обърне специално внимание към него.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар