Явор Ганчев: Аз, като един прост среднист, публично се разкривам като богат. Наздраве!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И аз да кажа нещичко, щото темата е интересна: излиза, че ученето на "ВИШО УБРАЗУВАНИЕ" пораждало, както виждаме, този ефект: цял живот да къркаш, да си пияница - малее, колко умна теза, да поздравим тъпанарино, дека я е измислИл?! :-) Богатите също къркали цел живот, представяте ли си колко убаво е да си богат?! :-) (Аз явно и по тоз пункт съм изключение: баснословно съм богат, а пък изобщо не пия, е, ако една-две чашки е пиене, значи я аз пия...) Но понеже немам сърдечно влечение към алкохоло (твърдия особено!), това е за сетен път доказателство, че "УБРАЗУВАНОСТТА" ми куца, не е както требе да е, щото, както виждаме, тия, дека са завършИле истинско "ВИШО УБРАЗУВАНИЕ" (примерно в Милиционерската школа в Симеоново!) са истински "убразувани" в тъй приказната страна Мутроландия, а мен, както е известно, мутро-комунисто-гербовашките калинки имаха добрината да ме провъзгласят съвсем официално за "пълен некадърник", поради което ме опраскаха-уволниха, изритаха ме от УБРАЗУВАНИЕТО в нашата тъй приказна страна Мутроландия.
И тъй: защо ли пият "добре образуваните", ето туй е проблемът? Моят отговор е: щото мислят. Който умее да мисли, он умее очевидно и да пие. Сега сфащате ли защо да се мисли е вредно? Сега разбирате ли колко са щастливи тия, дека без притеснение крещят: "Най-мразим да мислим!"?!
Богатите пък мислят и, респективно пият, щото нема начин да не мислят постоянно как да опазят парите си - щото у нас е пълно с разбойници, които от своя страна мислят как да вземат парите на богатите. И понеже пияниците у нас са доста, излиза, че ний сме страна, пълна с мислители, сфанаАхте ли поне това накрая?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Абе точно вие да пишете за пиенето... :-)
Да ,другарко, точно аз се налага да пиша, щото хем съм богат, хем съм истински образован и по тази причина не мия. Вие, другарко, изобщо изтрезнявате ли некога? Сега ми хрумва, че Вие се държите така лудешки поради непрекъснатото пиене на твърд алкохол, познах, нали?
Да ,другарко, точно аз се налага да пиша, щото хем съм богат, хем съм истински образован и по тази причина не пия изобщо алкохол. А Вие, другарко, изобщо изтрезнявате ли некога? Сега ми хрумва, че Вие се държите така тъпо поради непрекъснатото лочене на твърд алкохол, познах, нали?
Публикуване на коментар