Отдавна си поставям този въпрос в заглавието, ето, сега представянето на книгата на учителя, блогъра, интелектуалеца от Самоков Георги Хаджийски със заглавие "Затворените самоковски училища", на която попадам тази сутрин, ми даде обилна "храна" за размисъл. А че образованието в българските предели е било най-свободно, е било истински и действително свободно именно по време на "робството" ("турското робство") ми се чини че е теза, която едва ли се нуждае от някакво особено или изтънчено обосноваване - така си е било, такава е истината, а с нея ще се съгласи всеки непредубеден и необъркан в представите си за това що е свобода нашенец.
Много от разсъжденията на г-н Г.Хаджийски, а също така и фактите, представени в книгата му, още повече изостриха този на пръв поглед парадоксален казус: нима ний, българите, умеем да се ползваме от свободата, да берем нейните тъй сладки плодове само когато сме поставени в "робско" положение?! (А щом я "получим", щом някой ни я подари, тогава вече не знаем що да правим снея?!) Добре де, но ако е вярно, че робът е роб само докато не почне да копнее за свобода, а закопнял по нея, той вече решително не е роб, то тогава дали не излиза, че... никакво робство не е имало по време на владичеството на Османската империя над нас, българите?!
Сакън, написах го, а добре знаете какви възгласи и крясъци на вселенско възмущение предизвиква такава една кощунствена мисъл: я го виж па този, дръзва да посяга не само на тъй милото ни... робство, но и на тъй хубавата ни дарувана свобода, заради която още се смятаме за длъжни да лежим ничком и да целуваме нозете, ботушите и партенките на "освободителите" си; щото отнемат ли ни робството, нима няма да отиде по дяволите и "освобождението" ни от него, нали така, нали правильно рассуждаю, дамы и гаспада судебние заседатели?! Тъй пелтечат, тъй дърдорят до ден-днешен ония нашенци със сериозно увредени души, които изобщо хал-хабер си нямат що е това свобода.
Както и да е, мен също, както и автора на упоменатата книга, ме вълнува проблема как така Самоков именно в годините на "робството" е бил толкова известен из Империята, богат и чудесно развит образователен, културен, но също така и икономически център, а веднага след "освобождението" почва да запада, та да се стигне до жалкото положение в началото на ХХ век да стане обител на комунистическата бесовщина-утопия, цъфтяща, както знаем, в душите именно най-вече на най-окаяните духовни бедняци и мизерници, но също така и на материалните такива, т.е. на "същинските" бедняци (които, на тази основа, не престават до ден днешен да ламтят тъкмо за чуждите богатства и пари - поради което, на тази база, неуморно и безпощадно се борят с личностите, които са именно духовно богати; а има ли по-голямо богатство за човека от душевната дълбина и широта, наречена свобода?!)?!
Ето два-три многозначителни откъса от представянето на книгата си, което намирам в блога на автора:
И едва ли е необходимо притежанието на дипломи и задълбочени познания по психология, психоанализа или социална педагогика, за да се разбере смисълът на криещата се в този кратък откъс метафора на обърнатата каруца на турското робство в Самоков и напускането на турската власт, създавала в хората, които са я упражнявали присъщите на истинските потомствени владетели личностни качества – благородство, човеколюбие, щедрост, почтеност, доверчивост…, на чието мястото останали ратаите, измикярите, слугите, бедняците, лумпените, които в последващото свободно време поели управлението на Самоков с твърде присъщите на своето съсловие качества, ясно личащи и от гореизложения текст…
*******
И понеже се знае добре, че умният управлява умно и насърчава поумняването, а глупавият управлява глупаво и иска или неиска развива единствено и само глупостта, не е за учудване, че в свободното време триумфът на простотията в Самоков не само затваря и пропъжда училища, но и разпръсва по всички краища на България и света и не многото образовани и умни хора, останали в Самоков.
А веднъж потулен, пламъкът на познанието в душите на самоковци започва бързо да изгасва, а славата на Самоков на образователно средище необратимо помръква.
След Освобождението (1878 г.) Самоков бива напуснат не само от турците – всъщност в по-голямата си част потомци на ислямизирани и потурчени местни самоковски жени и мъже, но и от образованите и грамотни граждани, които намират своите нови житейски поприща в големите административни центрове София и Пловдив, и така освобождават огромно поле за изява на оставащите…
Това пише авторът, добре и справедливо го е казал, а пък аз съм родом, може да се каже, от Самоковския край и мога лично да свидетелствам, че простотията из нашия край е на особено голяма почит, да се изразя така: че да не засегна някого. Но що годе-умните ще ме разберат, а пък простите и простотийолюбивите, за щастие, изобщо нищо не четат.
И още нещичко да вметна, което ме впечатли тази заран, четейки текста на г-н Хаджийски: той решава по твърде разумен начин вълнуващия ме проблем за това дали трябва да се издават хартиени книги в нашата електронна ера; ето какво пише по този пункт:
... А всичко това ме накара да се замисля, че може би е дошло времето книгоиздаването на „класически” книги на хартия да се превърне в една типична занаятчийска дейност, в която майсторът на словото да изготвя и продава своя продукт точно за определени клиенти, чийто вкусове познава достатъчно добре за да им угоди, а самото количество на отпечатваната книга да се знае предварително и то така, че да бъде ясно всяка бройка за кого точно е отпечатана. Безспорно във виртуалната епоха писането и печатането на книги на конвейер – без оглед на читателите, е обречено…
Това пише той и аз съм напълно съгласен с него. От няколко години издавам по този начин не само книги, но и философското списание ИДЕИ напоследък излиза точно така: печатаме го единствено за ценители, за абонати, а пък и в него печатаме само истински ценни текстове, които заслужават за тях да бъде похабена някаква хартия.
За размисъл и обсъждане ви представям тази добра и полезна книга; а тя е добра и полезна защото благодарение на нея в душата се раждат някои тъй важни въпроси, по които мълчим като прости и диви балкански темерути (пардон, не мълчим, а викаме, вием и крещим - от злоба и от глупост!).
И тъй, комуто в душата се яви някаква мисъл, пък макар и хилава, не е зле да я каже публично, та белким поспорим - с надежда да разбулим някой от парадоксите на тъй тайнствената и вечно скрита (но така добре личаща в делата ни!) мила и родна (да не кажа и... глупава; а може би истината е че тя е по свой начин мъдра, знае ли се?!) българска душа.
Хубав ден ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
8 коментара:
Защото родителите ако не са харесвали учителя са го сменяли веднага без той да им губи времето със съдебни процедури.
И при това, другарко, не е имало паразитиращи директорки-калинки. :-) А и за да изгонят някой учител, другарко, е трябвало тия, които не го харесват, да се обосноват пред другите родители, провеждали са дискусии, с оглед да се постигне истината, т.е. са правели точно това (РЕАЛНА демокрация), което аз от години предлагам да се въведе и сега, и от което вие, другарките, толкова силно се боите - дотам, че ме опраскахте и изритахте от образованието, с оглед да си паразитирате в него необезпокоявано... :-) СфанАхте ли сега, зацепихте ли най-после?
То човек като излезе на свободния пазар и не му водят учениците под строй се вижда колко е желан като учител.
Чудно ми е как паразитът от Долна Баня с диплома от висша ленинградска школа за демагози се е подвизавал из Българските училища, за да натрупа стаж от 32 години досада и отврат сред нашите българчета. Некадърниците са страшна сила. Боже, пази България от негодниците!
Ивайло Старибратов
Г-н Грънчаров, предоставили са Ви най-могъщото средство за разпростанение на информация. Какво е някаква класна стая пред телевизионната камера и микрофон! Можете да си преподавате на воля каквото Ви скимне в болния мозък? Занимавате света с личните си битови и професионални проблеми, с Баба Марийка, осмърдяла дванайсететажен жилищен блок. Кому сте нужен? Отговорете си сам. Или да Ви го напиша на руски в стихове, тарикат нещастен?!
Б. от Б.
Давайте, другарко, иезлейте си мъката в стихове - и то непременно на руски или на македонски, нали сте голема познавачка на тия езици? Може пък да Ви олекне некогаш...
Няколко прости истини:
1. Грънчаров е бил комунистически даскал.
2. Дошла е демокрацията. А с нея и капитализмът.
3. Грънчаров е бил освобден от работата, защото не става за учител.
4. Свободният пазар работи - Грънчаров веднага си намира работа като нощен пазач.
5. Грънчаров използва свободата на словото и демократичността на институциите, създадена от демокрацията - залива всички институции с доноси и не носи отговорност за лъжите, клеветите и обидите, които говори.
6. Ето, демокрацията работи, както и капитализмът.
With liberty and justice for all. Справедливостта в обществото е дошла, когато другарят Грънчаров е спрял да бъде другар, а е станал пазачът Грънчаров.
Днес дойде и промяната. Грънчаров все още е нощен пазач. Първото му освобождаване от работа е по времето на Орешарски. Второто - по време на служебния кабинет на Огнян Герджиков. Но за Грънчаров за всичко са виновни ГЕРБ и Борисов лично го тормози и го е оставил да пази на хората бостаните.
Другарко, казахме да си изливате душевната мъка по мой адрес в стихове, и то на руски или на македонски языци - с оглед поне малко да Ви раздобрее. Щото сте изкукуригАла от злоба, питаме се откъде се взе таз злоба в нещастната Ви душица? Бихте ли фърлила светлина малко връз таз интригуваща загадка?
Публикуване на коментар