Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 4 февруари 2022 г.

Защо ние, българите, само по време на "робството" сме имали истински свободно образование?

Отдавна си поставям този въпрос в заглавието, ето, сега представянето на книгата на учителя, блогъра, интелектуалеца от Самоков Георги Хаджийски със заглавие "Затворените самоковски училища", на която попадам тази сутрин, ми даде обилна "храна" за размисъл. А че образованието в българските предели е било най-свободно, е било истински и действително свободно именно по време на "робството" ("турското робство") ми се чини че е теза, която едва ли се нуждае от някакво особено или изтънчено обосноваване - така си е било, такава е истината, а с нея ще се съгласи всеки непредубеден и необъркан в представите си за това що е свобода нашенец. 

Много от разсъжденията на г-н Г.Хаджийски, а също така и фактите, представени в книгата му, още повече изостриха този на пръв поглед парадоксален казус: нима ний, българите, умеем да се ползваме от свободата, да берем нейните тъй сладки плодове само когато сме поставени в "робско" положение?! (А щом я "получим", щом някой ни я подари, тогава вече не знаем що да правим снея?!) Добре де, но ако е вярно, че робът е роб само докато не почне да копнее за свобода, а закопнял по нея, той вече решително не е роб, то тогава дали не излиза, че... никакво робство не е имало по време на владичеството на Османската империя над нас, българите?! 

Сакън, написах го, а добре знаете какви възгласи и крясъци на вселенско възмущение предизвиква такава една кощунствена мисъл: я го виж па този, дръзва да посяга не само на тъй милото ни... робство, но и на тъй хубавата ни дарувана свобода, заради която още се смятаме за длъжни да лежим ничком и да целуваме нозете, ботушите и партенките на "освободителите" си; щото отнемат ли ни робството, нима няма да отиде по дяволите и "освобождението" ни от него, нали така, нали правильно рассуждаю, дамы и гаспада судебние заседатели?! Тъй пелтечат, тъй дърдорят до ден-днешен ония нашенци със сериозно увредени души, които изобщо хал-хабер си нямат що е това свобода.

Както и да е, мен също, както и автора на упоменатата книга, ме вълнува проблема как така Самоков именно в годините на "робството" е бил толкова известен из Империята, богат и чудесно развит образователен, културен, но също така и икономически център, а веднага след "освобождението" почва да запада, та да се стигне до жалкото положение в началото на ХХ век да стане обител на комунистическата бесовщина-утопия, цъфтяща, както знаем, в душите именно най-вече на най-окаяните духовни бедняци и мизерници, но също така и на материалните такива, т.е. на "същинските" бедняци (които, на тази основа, не престават до ден днешен да ламтят тъкмо за чуждите богатства и пари - поради което, на тази база, неуморно и безпощадно се борят с личностите, които са именно духовно богати; а има ли по-голямо богатство за човека от душевната дълбина и широта, наречена свобода?!)?!

Ето два-три многозначителни откъса от представянето на книгата си, което намирам в блога на автора:

И едва ли е необходимо притежанието на дипломи и задълбочени познания по психология, психоанализа или социална педагогика, за да се разбере смисълът на криещата се в този кратък откъс метафора на обърнатата каруца на турското робство в Самоков и напускането на турската власт, създавала в хората, които са я упражнявали присъщите на истинските потомствени владетели личностни качества – благородство, човеколюбие, щедрост, почтеност, доверчивост…, на чието мястото останали ратаите, измикярите, слугите, бедняците, лумпените, които в последващото свободно време поели управлението на Самоков с твърде присъщите на своето съсловие качества, ясно личащи и от гореизложения текст…

*******

И понеже се знае добре, че умният управлява умно и насърчава поумняването, а глупавият управлява глупаво и иска или неиска развива единствено и само глупостта, не е за учудване, че в свободното време триумфът на простотията в Самоков не само затваря и пропъжда училища, но и разпръсва по всички краища на България и света и не многото образовани и умни хора, останали в Самоков.

А веднъж потулен, пламъкът на познанието в душите на самоковци започва бързо да изгасва, а славата на Самоков на образователно средище необратимо помръква.  

След Освобождението (1878 г.) Самоков бива напуснат не само от турците – всъщност в по-голямата си част потомци на ислямизирани и потурчени местни самоковски жени и мъже, но и от образованите и грамотни граждани, които намират своите нови житейски поприща в големите административни центрове София и Пловдив, и така освобождават огромно поле за изява на оставащите…

Това пише авторът, добре и справедливо го е казал, а пък аз съм родом, може да се каже, от Самоковския край и мога лично да свидетелствам, че простотията из нашия край е на особено голяма почит, да се изразя така: че да не засегна някого. Но що годе-умните ще ме разберат, а пък простите и простотийолюбивите, за щастие, изобщо нищо не четат.

И още нещичко да вметна, което ме впечатли тази заран, четейки текста на г-н Хаджийски: той решава по твърде разумен начин вълнуващия ме проблем за това дали трябва да се издават хартиени книги в нашата електронна ера; ето какво пише по този пункт:

... А всичко това ме накара да се замисля, че може би е дошло времето книгоиздаването на „класически” книги на хартия да се превърне в една типична занаятчийска дейност, в която майсторът на словото да изготвя и продава своя продукт точно за определени клиенти, чийто вкусове познава достатъчно добре за да им угоди, а самото количество на отпечатваната книга да се знае предварително и то така, че да бъде ясно всяка бройка за кого точно е отпечатана. Безспорно във виртуалната епоха писането и печатането на книги на конвейер – без оглед на читателите, е обречено…

Това пише той и аз съм напълно съгласен с него. От няколко години издавам по този начин не само книги, но и философското списание ИДЕИ напоследък излиза точно така: печатаме го единствено за ценители, за абонати, а пък и в него печатаме само истински ценни текстове, които заслужават за тях да бъде похабена някаква хартия.

За размисъл и обсъждане ви представям тази добра и полезна книга; а тя е добра и полезна защото благодарение на нея в душата се раждат някои тъй важни въпроси, по които мълчим като прости и диви балкански темерути (пардон, не мълчим, а викаме, вием и крещим - от злоба и от глупост!). 

И тъй, комуто в душата се яви някаква мисъл, пък макар и хилава, не е зле да я каже публично, та белким поспорим - с надежда да разбулим някой от парадоксите на тъй тайнствената и вечно скрита (но така добре личаща в делата ни!) мила и родна (да не кажа и... глупава; а може би истината е че тя е по свой начин мъдра, знае ли се?!) българска душа.

Хубав ден ви желая!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

8 коментара:

Анонимен каза...

Защото родителите ако не са харесвали учителя са го сменяли веднага без той да им губи времето със съдебни процедури.

Ангел Грънчаров каза...

И при това, другарко, не е имало паразитиращи директорки-калинки. :-) А и за да изгонят някой учител, другарко, е трябвало тия, които не го харесват, да се обосноват пред другите родители, провеждали са дискусии, с оглед да се постигне истината, т.е. са правели точно това (РЕАЛНА демокрация), което аз от години предлагам да се въведе и сега, и от което вие, другарките, толкова силно се боите - дотам, че ме опраскахте и изритахте от образованието, с оглед да си паразитирате в него необезпокоявано... :-) СфанАхте ли сега, зацепихте ли най-после?

Анонимен каза...

То човек като излезе на свободния пазар и не му водят учениците под строй се вижда колко е желан като учител.

Анонимен каза...

Чудно ми е как паразитът от Долна Баня с диплома от висша ленинградска школа за демагози се е подвизавал из Българските училища, за да натрупа стаж от 32 години досада и отврат сред нашите българчета. Некадърниците са страшна сила. Боже, пази България от негодниците!

Ивайло Старибратов

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, предоставили са Ви най-могъщото средство за разпростанение на информация. Какво е някаква класна стая пред телевизионната камера и микрофон! Можете да си преподавате на воля каквото Ви скимне в болния мозък? Занимавате света с личните си битови и професионални проблеми, с Баба Марийка, осмърдяла дванайсететажен жилищен блок. Кому сте нужен? Отговорете си сам. Или да Ви го напиша на руски в стихове, тарикат нещастен?!

Б. от Б.

Ангел Грънчаров каза...

Давайте, другарко, иезлейте си мъката в стихове - и то непременно на руски или на македонски, нали сте голема познавачка на тия езици? Може пък да Ви олекне некогаш...

Анонимен каза...

Няколко прости истини:

1. Грънчаров е бил комунистически даскал.
2. Дошла е демокрацията. А с нея и капитализмът.
3. Грънчаров е бил освобден от работата, защото не става за учител.
4. Свободният пазар работи - Грънчаров веднага си намира работа като нощен пазач.
5. Грънчаров използва свободата на словото и демократичността на институциите, създадена от демокрацията - залива всички институции с доноси и не носи отговорност за лъжите, клеветите и обидите, които говори.
6. Ето, демокрацията работи, както и капитализмът.

With liberty and justice for all. Справедливостта в обществото е дошла, когато другарят Грънчаров е спрял да бъде другар, а е станал пазачът Грънчаров.

Днес дойде и промяната. Грънчаров все още е нощен пазач. Първото му освобождаване от работа е по времето на Орешарски. Второто - по време на служебния кабинет на Огнян Герджиков. Но за Грънчаров за всичко са виновни ГЕРБ и Борисов лично го тормози и го е оставил да пази на хората бостаните.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, казахме да си изливате душевната мъка по мой адрес в стихове, и то на руски или на македонски языци - с оглед поне малко да Ви раздобрее. Щото сте изкукуригАла от злоба, питаме се откъде се взе таз злоба в нещастната Ви душица? Бихте ли фърлила светлина малко връз таз интригуваща загадка?