Как Русия за втори път "освободи" България?

 

"... Трите години, в които България е окупирана от Червената армия, донасят най-голямата продоволствена, икономическа, финансова и политическа криза в новата българска история", поясни историкът проф. Евелина Келбечева: Данните за това каква е финансовата и проводолствената цена за издръжката на съветската армия са покъртващи, както и запазените списъци с данни за злоупотребите на Съветската армия. В първите три години по време на съветската окупация кметствата все още са докладвали за т.нар. "злополуки, предизвикани от съветските войници", в това число - пиански скандали, побои, убийства и изнасилвания. 

"Този архив, който ние отворихме с професор Овчаров и със съдействието на доцент Михаил Груев от Държавна агенция "Архиви“, фактически са документи на Съюзническата комисия, които дълго във времето са отлежавали в архива на Министерство на външните работи и ние всъщност сме първите, които отворихме този архив и го направихме публично достояние чрез този филм". 

"Отношението на Русия спрямо България винаги е било отношение на господарство и на снизходително покровителствено желание да си мълчим и да изпълняваме това, което ни се каже. Всяко друго поведение винаги е било наказвано", посочи още режисьорът на филма.

ДОБАВКА: 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo