Прочетох тия дни книгата на Тимъти Снайдър. Препоръчвам ви я. Тя е за тия, за които истината има значение. В нея намерих изключително много истини. При това аргументирани, изведени на основата на богата информация. Най-интересното е, че в нея намерих потвърждение на много истини, до които аз интуитивно и дедуктивно (без да имам съответната емпирическа информация или т.н. факти) сам си бях стигнал, които съм изразявал в своите коментари и анализи. Което именно и потвърждава, че ако човек следва истинни принципи (или ценности!) душата му е способна сама, ползвайки потенциала си (интуицията, чувството, мисълта!) да постига тъй потребните ни истини за живота, за действителността, за реалността. Ето една такава истина от книгата на Т.Снайдър, която ни помага да разберем защо България е така слаба и бедна - ами такава е, защото прилича на Русия, защото руската пета колона работи за това да ставаме все повече еднакви с Русия, защото, иначе казано, сме путинизирана страна. Прекрасно е казано, ето, за вас го подчертах и преснимах. Дали да не сторя същото с други такива важни моменти в книгата? Всъщност, най-добре е да бъде прочетена цялата книга - за да се схване цялото, същността, идеята.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар