Ангел Грънчаров: Да искаме от живота само да оцеляваме е малко. Вярно, животът ни е такъв, какъвто си го направим сами. Оправданията не помагат. Като си правим живота значи най-важно е какво за нас е животът - пълноценният живот, не някакъв друг. Пълно е с хора, които имат неверни представи за живота. Животът за човека е свобода, самият човек като човек е свобода; т.е. да живееш свободно значи да живееш пълноценно, истински. Да бъда човек - дали това не е истински важното и достойното в живота ни?
А човекът, казахме, е свобода - да се наслаждава човек на даровете на свобода нима е възможно ако сме се принизили само да оцеляваме? Оцеляването ми се струва, че е продължаване на някакво съществуване, каквото и да е то, т.е. е равностойно на принизяване. Не как да е, а истински, свободно, пълноценно, достойно подобава да живее човекът.
Значи достойният живот се свежда до борба за достойнство, сиреч - до борба за свобода. "Живот и свобода постига само този, който смело ги завоюва всеки ден в борба!", пише поетът (Гьоте).
Това казвам за да се включа в поставения от Пашев проблем за обсъждане.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар