Когато един ден Господ ме попита: "А ти, човеко, какво направи със свободата, която ти дадох?", дали пък да не му отвърна: "Ами ето това е едно от нещата, които направих!"?

Е, правил съм и някои други неща в живота си, но това е едно от нещата, които, може би, са най-важните, знам ли? Кои други неща съм направил ли? Първо, в живота си не пожелах да бъда мижитурка, а се постарах да стана личност, това е изглежда най-важното; независимо от цената, която ми се наложи да платя (немалка!), аз си останах личност, при това винаги съм бил (то се подразбира!) свободна личност, нима някой може да е личност ако не цени свободата си, ако не я обича, ако не се ползва от нея, ако малодушно е дезертирал от дълга да бъдеш човек и личност, сиреч, да бъдеш свободен? Тъй, да не се увличам по този пункт, а да продължа нататък. (Ще каже някой: ами при комунизма бре, Грънчаров, нима пак успяваше да бъдеш личност и то свободна?"; ще му отвърна: попитай някой от хората, които ме познават, нека те да кажат какъв съм бил тогава; мижитурка обаче не бях още в училището в Долна баня; е, питайте моите съученици де, идете в Долна баня и поразпитайте що за личнтост съм бил, те, слава Богу, са още живи, с някои изключения... между другото когато всички тях ги приеха в Комсомола, мен и още едно момче не ни приеха... приеха ни едва следващата година; не сме били явно достойни за тази висока чест!) Пак се разприказвах, но да си завърша краткото изброяване на нещата, които направих в живота си (разбира се, на Господ няма да досаждам да изброявам всичките тези неща, Той, прочее, вервам в това, знае всичко, но на вас ще досадя, и то с една-единствена цел: възпитателна, за по-младите, естествено, го правя!), ще почна да правя това изброяване под формата на суховат списък:

1.) В казармата предимно четях какви ли не книги, а също така бях писар, библиотекар и кинаджия, държах киносалона (туриха ме на тия длъжности щото командирът ме уважаваше, беше силно впечатлен от факта, че съм приет за студент по философия!);

2.) Пропуснах да кажа, че след като завърших Долнобанската гимназия с диплома отличен 6.00 и медал, кандидатствах по специалността философия в СУ, приеха ме, оказа се, че сред приетите донаборници (които ще ходят първо в армията, а след това ще учат в университета) моя милост е на първо място по бал (а бяхме приети от цяла България само 7 човека!); дано това не прозвучи като хвалба, но си е факт;

3.) В Университетите, в които съм учил - Софийския и Санкт-Петербургския (тогава временно градът на Цар Петър Велики носеше името на болшевишкия фюрер и се наричаше "Ленинград"!) - се занимавах главно с четене на философска класика, гълтах като топъл хляб всички книги на великите философи, до които успях да се докопам, в това число си уредих (благодарение на научния си ръководител Николай Валериевич Григориев, при когото писах курсови работи, дипломна работа, а след това и дисертация) достъп до книгите от т.н. "СЕКРЕТЕН ФОНД", това бяха забранените книги, "опасните книги", книгите на "най-реакционните" философи, примерно книгите на Шопенхауер, Ницше, Фройд, все издадени преди болшевишкия преврат или в първите години след него, когато още не е имало цензура в Русия); (Май п ак се разприказвах, както съм я подкарал, кога ли ще завърша това писание, което придобива облик на нещо като "автобиография"; ще трябва да съкратя изложението...)

4.) Под влиянието на "упадъчните философи", които прочетох, написаната от мен в необичаен творчески подем дипломна работа по философия (на тема "Проблема ирационального в современной западной философии"), вкара научния ми ръководител хем в ужас, хем във възторг, много му била харесала, но "Понимаешь, Ангел, так у нас не принято писать, мне написанное очень нравиться, но текст нельзя пройти в никаком случае, кафедра его не одобрит, потому что если одобрит, то это будет означать, что у нас началася духовная революция, дорогой мальчик!"; наложи се 10 дена да напиша друга дипломна работа на тема "Философские идеи французкого и русского символизма", там се държах малко по-прилично, защитих я обаче отлично само защото моят най-голям враг, една професорка по етика, от която най-много се боях (тя ме мразеше здравата!) случайно отсъства от заседанието;

5.) Като се дипломирах в Санкт-Петербург за три, а не за обичайните 5 години (на два пъти взех изпитите, полагащи се за две години, за една година - понеже минах още в първи курс на индивидуален план, т.е. освободих се да не посещавам тъй неприятните ми казионни курсове по тъпите комунистически предмети; изпитите по тези предмети се изхитрих да ги вземам без изобщо да чета, а със "свободно философстване" и "общи приказки", което вкарваше в бяс професорите, но в името на "българо-съветската дружба" те ми пишеха... 4-ки; там, прочее, системата е петобална!), аз се върнах в България и започнах работа като учител по естетика (благодарение на Людмила Живкова в гимназиите се учеше този предмет!) в гимназията в Своге, там изкарах година и половина;

6.) Явих се на конкурсен изпит в Пловдивския университет "П.Хилендарски" в 1985 г., спечелих го, станах асистент по философия през октомври 1985 г. след като разните ръководства са се чудили цяло лято как така да допуснат асистент да стане "някакъв си там, който не е човек на никого", накрая ме утвърдиха (все пак единият ми дядо е бил участник в т.н. "Септемврийско въстание", вярно, другият ми дадо беше "фашист", както и да е де, да не се разпростирам по този пункт!) и аз на 1 октомври с телеграма бях извикан да се явя и да си поема работата; пристигнах и от влака с една голяма чанта директно се озовах на... първото си семинарно занятие, не знаех с какво да започна, но в един момент почнах да говоря за любимия си Платон, в един момент усдетих, че студентите ме гледат със зяпнали усти, вдъхнових се още повече, шашнах ги изцяло, аз си падам малко оратор, и така в един момент открих, че в очите на студентите (те бяха химици по специалността си, това не съм забравил, занятието се провеждаше на тавана на сградата на Химическия факултет, там един ден признателните потомства трябва да сложат... паметна плоча, щото в тази зала е било първото занятие със студенти на философа Ангел Грънчаров!), та значи в един момент забелязах, че в очите на студентите вече проблясват пламъчета, свидетелстващи, че в душите им се е подпалил и се е разгорял някакъв духовен огън; (Малее, щях да бъда кратък, много кратък станах, няма що?!);

7.) Ще подбирам все пак по-главните си изяви и ще гледам да бъда кратък колкото се може повече; и тъй: за първите ми две годинки в сътрудничество с моя научен ръководител, многострадалния Николай Валериевич Григорьев от Петербург (с него си пишехме обикновени писма по пощата, не имейли, тогава немаше интернет; така той ме консултираше, а пък аз си правех каквото си знаех, сиреч, каквото Бог ме подтикваше да правя; аз така мисля: истинските неща, които правим в живота си, ги правим тъкмо щото Бог ни е вдъхновил за тях!), както и да е, та значи за първите две години в ПУ аз написах цяла една дисертация на тема "Учението за човека и формите на духа"; Николай Григорьев кандиса, вдигна ръце от мене и ми заяви, че няма да се меси повече, каза ми само да се моля на Бога българските философи да не са така догматични както руските; е, оказа се, че са не по-малко догматични, аз бях обявен за идеалист и ме провалиха на разните вътрешни обсъждания; както и да е, историята е епична (аз оттук-нататък все в епични естории на борбите ми с българската бюрокрация ще се замесвам!), в крайна сметка всичко свърши с това, че аз в един момент осъзнах, че няма да пожертвам свободата си заради една научна кариера (и съответните армейски титли и пагони!), тя, свободата де, ми се видя по-скъпа, избрах съдбата си на автентичен философ, т.е. на свободен човек и личност - и започнах да си пиша както именно Бог ме е подтиквал и вдъхновявал (дали учените хора, като четат тия мои излияния, нема да ми сложат някоя умна психиатрична диагноза, примерно "тоя пък страда от разни мании, мания за величие, за нещо друго"?!);

8.) Пишех всеки ден, главното ми занимание стана писането, написах разни статии, които пращах в разни вестиници и списания, интересното е, че (вече беше дошла перестройката на Горби!) почнаха да ми ги публикуват, включително и в единственото философско списание у нас, което беше голям успех, няколко статии ми излязоха там, което ме "бетонира" в ПУ, другарите-догматици и комунисти вече не можеха да ме уволнят и наистина не ме уволниха до ноември 1989 г., уволниха ме обаче когато дойде "демокрацията"!); все за духа (човешки и Божий) общо взето са статиите ми от онзи период, една забранена тема беше духът, както и да е; интересното е, че първата ми статия във в-к НАРОДНА КУЛТУРА, чиито редактор беше Стефан Продев, Бог да го прости, беше със заглавие "Псевдоученият", а пък Борис Димовски, Бог да прости и него, беше нарисувал към нея как едно магаре води няколко пегаса; писах поредици от перестроечни статии за това, че трябва да мислим свободно, т.е. пълноценно и пр., които излизаха в тогавашния в-к КОМСОМОЛСКА ИСКРА (в един момент стана само ИСКРА!);

9.) В един момент ми хрумна да създам... дисиденски ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, речено-сторено, направих го, реших да каня известни философи от София да говорят по напълно свободни, избирани от тях самите теми; на първата сбирка трябваше да дойде акад. Азаря Поликаров, светило тогава във философията, аз ходих в БАН, срещнах се с него, той се беше съгласил, прие поканата и ме поздрави за идеята; да, ама той се разболя, настинал ли беше, не помня, тогава спешно се обадих на колегата от СУ Здравко Попов, мой преподавател, когото много уважавах; той знаеше за Клуба и подкщрепяше създаването му, включително и с поемането на методическото ръководство над него от катедрата по философия в СУ (това бяхме измисили с него за да не ме пребият тук пловдивските идеологическо-комунистически цербери!), е, Здравко Попов, сега професор по философия в СУ, като разбра какво е станало, прие той да дойде, заряза си всичките работи и дойде, залата беше пълна със студенти, Здравко изнесе такава вдъхновяваща лекция, че на моя милост мед капеше върху сърцето; имае дискусия след това и  пр.; в ПУ се настани философският дух, щото от комунистически догматизъм този университет беше прогизнал тогава; (аз, няма що, много кратък станах, майната му де, ще се старая да е кратко, пък каквото излезе!);

10.) Философският дискусионен клуб "Аристотел" в ПУ оцеля чак до 1991 г., до моето изгонване от ПУ; като изгониха мен, другарите успяха да убият и моето дете, именно клубът; в него са идвали и изнасяли паметни лекции много известни и знаменити тогава философи като акад. Кирил Василев, акад. Азаря Поликаров (той дойде все пак щом оздравя, изпълни си обещанието!), проф. Цочо Бояджиев, проф. Любен Сивилов, проф. Сергей Герджиков (той по-късно стана професор де, щото беше млад тогава), проф. Николай Василев, проф. Иван Славов, Красен Станчев, Стефан Пенов, Алесиан Пацев... (ще пропусна някой, много се извинявам, но иначе поменикът ще стане много дълъг!); в нашия клуб станаха някои истории, "Партията" нареди аз да бъда изгонен от него, т.е. да бъда свален от длъжността "председател", сложиха верен на партията човек "от наште", той още се подвизава, естествено, в ПУ, после студенсткия народ в клуба направи "контрапреврат" и пак избраха мен, както и да е, спирам, че пак се олях;

11.) И тъй, в края на 1991 г., след много борби, за които тук няма да пиша, другарите-комунисти от ПУ успяха с превързходен шут да ме изритат от ПУ; изгониха само мен и една преподавателка по история, Катрин Сариева, щото само ние двамата от катедрата бяхме станали седесари; биха ни шута другарите независимо от това, че току-що СДС беше взело властта "с малко, но завинаги"; паметни времена; шефът на образованието в Пловдив, току-що назначен, Петър Станчев, седесар и подкрепаджия, демократ, също изгонен като мен от ПУ (ПУ и досега си е червена крепост, та тогава ли да не е бил такава крепост?!), като отидох при него, ме назначи веднага директор на Хуманитарната гимназия в Пловдив, тогава носеща името на "Димитър Благоев"; аз захванах някои реформи, другарите-комунисти ми спретнаха стачка и щом в София СДС падна от власт, биха превързходен шут не само на мен, но и на самия Петър Станчев; но по време на управлението на СДС министър на образованието и науката беше моя отколешен познайник проф. Николай Василев, аз обаче не си мръднах пръста и не отидох при него да ме назначи на постоянно място като директор, е, комунистите пак щяха да ме свалят де, но поне нямаше да им е толкова лесно;

12.) Основах в далечната 1993 г. своя Център за развитие на личността HUMANUS и станах "частник", почнах да провеждам първите у нас курсове по личностно и духовно развитие, психологически консултации, направихме с мой приятел кабинети в София и Пловдив, имахме доста постижения, за които сега няма да говоря; аз същевременно станах гимназиален учител по философия (ще работя като такъв непрекъснато до 2014 г., когато властващи в образУванието мутро-гербовашки калинки ще ме опраскат и изритат и от средното образУвание!), понеже нямаше учебници, аз се захванах и написах учебни помагала по всички изучавани в гимназиите учебни предмети; първото помагало по психология, наречено ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА имаше голям пазарен успех, разграби се първото издание като топъл хляб (рекламира го щото сам е оценил книгата Георги Цанков по единствената тогава телевизия, БНТ, той водеше предаване за книги!), направихме второ издание, което пак се продаде за кратко време, досега тази моя книга има пет издания, всичките отдавна продадени;

13.) Дискусионен клуб по гражданско образование и философия направих и в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", където работих до опраскването ми от мутрите-мутресите; и в него идваха напълно доброволно и ученици, и учители, и граждани, ставаха чудесни дискусии; има видео-записи на някои от тях, сетих се да правя тия неща, имам предвид видеата, вече имаше интернет: проклетите американци го бяха вече направили и подарили на човечеството.

Спирам дотук, че ми омръзна. Пред Господ няма да приказвам толкова един ден, щото е срамота, но ето, вас ви измъчих. Както и да е. Не го четете като не щете, има свобода, а ако сте го прочели, сами сте си виновни! Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg 

Добави в Svejo