Защо не може да бъде сътворена някаква примамлива алтернатива на съществуващия обществен ред?

В своя блог колегата Георги Хаджийски е написал хубав текст (виж:  Думите като материал за политически градежи), разказващ една история, в края на който поставя добри въпроси; ето въпросите, а пък по-долу можете да прочетете как аз отговарям на предпоследния и последния от тях, които ми се видяха най-важните: 

- Ако приемем, че развитието на всяко едно общество е подвластно на баланса на силите, които са в самото него и на силите, които идват отвън, защо точно национализмът се превръща в притегателен център за всички недоволстващи критикари – независимо дали критиките са свързани с повече или по-малко явно желание за увеличаване на собственото богатство или към проблеми на общественото неравенство? 

И защо при това огромно количество високообразовани, умни, начетени хора понастоящем в света, както и грандиозната налична разполагаема информация, не може да бъде сътворена някаква примамлива алтернатива на съществуващия обществен ред, а единственото средство за отхвърлянето му е абсурдната критика? 

Ето сега моя отговор на тези въпроси: 

Ще отговоря на предпоследния въпрос с три цитата: 

"Патриотизмът е последното убежище на негодника." (Самюел Джонсън) 

"Национализмът е последното убежище на комунизма." (Збигнев Бжежински) 

„Когато в Русия започват да говорят за патриотизъм, знай: някъде нещо са откраднали...” (Салтиков-Щедрин) 

Към последната мисъл или цитат ще добавя само това, че не само в Русия тия, които са наумили нещо да крадат, почват да се бият в гърдите, че са големи патриоти (с оглед да приспят публиката, та да не разбере, че искат да крадат!); у нас е съвсем същото. У нас, за жалост, най-крадливи се оказват именно "патриотите", кичещите се с патриотизма си, сиреч - националистите.

И сега на последния въпрос (който заслужава много по-голямо внимание!), ще отговоря вкратце следното:

Да, защо не може да бъде сътворена някаква примамлива алтернатива на съществуващия обществен ред, а единственото средство за отхвърлянето му е абсурдната критика? Ами ето защо: 

По начало "сътворяването" или изобретяването (в пределите само на самонадеяния ум или разсъдък, а някои дори, съвсем неоснователно говорят: на разума!) на "приемливи алтернативи" на съществуващия обществен ред по пранцип, по начало е „causa perduta“, изгубена кауза. А това е така, защото разсъдъкът (или умът, интелектът) не може да сътвори, да съчини, да изобрети нещо жизнеспособно, а твори общо взето само чудовища, най-уродливи продукти, пораждащи затова само кошмари; комунизмът, примерно, сътвори - и то по "най-научния начин"! - своята чисто разсъдъчна доктрина за "висша справедливост", за "тотално равенство" и "братство"; знаете всички, че се оказа, че измисленият, планираният и наложеният със сила обществен ред на комунистите се оказа подобие на Ада, оказа се страшен кошмар. Този именно пример ни показва, че в човешката история жизнеспособно е само онова, което е сътворено от непосредствения жив опит на човека, което е породено, е сътворено по един ЕСТЕСТВЕН НАЧИН от нуждите на самия живот, по тази причина в него именно е налице оня ЕСТЕСТВЕН РАЗУМ (разумът е нещо много повече от разсъдъка или ума!), които нищо друго не може да изобрети или постигне. Фридрих Август фон Хайек (на немски: Friedrich August von Hayek) именно показа как естествения и спонтанен (свободен) ред на пазара, образуван, породен от милионите индивидуални собственици, превъзхожда всеки друг ред, особено пък разсъдъчния "ред" на разсъдъчното планиране, който именно води до хаоса на "социалистическото ПЛАНОВО СТОПАНСТВО". Затова такива именно ТРАДИЦИОННИ ИЗОБРЕТЕНИЯ НА САМИЯ ЖИВОТ като пазара, частната собственост, СВОБОДАТА, ДЕМОКРАЦИЯТА и пр. носят в себе си ред, който превъзхожда всичко друго, което нищо друго не може да замени. Ето това не се разбира от въпросните критици на съществуващия "тъй несправедлив" ред, който обаче поставя всеки на заслуженото място, нали така; по тази причина неуморно критикуват съществуващия ред тъкмо неудачниците и некадърниците, те именно и постоянно правят планове за подобряване на съществуващото, на които обаче никога не е съдено да се осъществят, да станат реалност и да бъдат приети от живота, да бъдат оправдани разумно, до породят разумност. 

Георг Вилхелм-Фридрих Хегел пък, както е известно, пише своята велика мисъл "Всичко десйтвително е разумно и всичко разумно е действително", като под разумно следва да разбираме именно онова, което по естествен, свободен, непринуден начин е било сътворено от самия живот, от неговите нужни и от близкия до живота човек, отдаден на свободата. "Съдържание на световната история е осъзнаването на идеята за свобода" пак е негово изказване, обясняващо смисъла на историята, точно съвпадащ и със смисъла и на живота - такъв, какъвто е той за индивидите. Неразбиращите свободата, неумеещите да се ползват от нея, именно некадърните (най-вече мързеливите, инертните!) и по тази причина неудачниците друго не правят, освен да мърморят против съществуващия ред и неуморно да "раждат" своите негодни за нищо "алтернативи на съществуващия обществен ред"; способните да живеят и ползващите се от свободата пък на тази основа непрекъснато творят какви ли не най-удивителни неща и постижения - и преуспяват, без да има нужда да мърморят или да се оплакват. 

Толкова от мен. Благодаря за вниманието на тези, които са изчели коментара ми, т.е. тези, които още на втората дума не са направили презрителна гримаса (тук пък имам предвид тия, които всичко си знаят и затова не виждат причина да мислят!)! Хубав ден на всички!

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...  

Добави в Svejo