Поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб. На нея с Калоян Борисов си разказваме някои твърде изразителни и вероятно поучителни (имащи възпитателно и образователно значение!) лични истории; но понеже моя милост е голямо плямпало, си разказах кажи-речи целия си живот.
За което моля да ме извините. (Дали пък не дадох невероятно богата храна за злобата на завистниците и "доброжелателите"?)
Както и да е, ще се радвам тези история да помогнат на някой човек, който не е много сигурен относно това за какво ни е даден животът - и как следва да го живеем, бидейки, разбира се, личности, заслужаващи това име.
Приятно гледане - и приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
4 коментара:
Много ми хареса дискусията ви с Г-н Борисов вчера. Трябваше да работя и не взех участие, но ви слушах.
За пореден път си дадох сметка, как болезнено думите ви влизат в мен. Боли ме все повече от душевното състояние, до което ние българите сме се докарали и жалко, че го казвам, но ми е все по-трудно да общувам с наши сънародници. А всъщност трябва - да разговаряме постоянно, търпеливо и спокойно.
Да, вярно е. Трябва да се разговаря търпеливо и спокойно, в съвсем човечна форма. Човечността побеждава злобата и объркаността. Този е верния път. Христос така е учил: да разбираме различния и да прощаваме греховете и заблудите му. И да не съдим. А не можем да не съдим. Когато се възмутя срещу някой лъжец, това вече е присъда, която съм му издал. И когато кажа публично, че той лъже, аз огласявам присъдата. Не бива, а трябва да се съди. Съденето всъщност е оценяване. Ако не оценяваме, значи ставаме безразлични и бездушни.
Да, прав сте. Не бива да спестяваме оценката. Може би там някъде се намира уравновесеният път. Да не бъдем безразлични и да казваме истината, но да го поднасяме с разбиране, търпение и доброта. Мисля, че е възможно. И също така, нормално е да изпитваме погнуса или тревога от лъжата. Особено след като знаем бъдещите последици от нея, а те са разруха - телесна, духовна и материална.
Напълно вярно, споделям изцяло. Така е.
Публикуване на коментар