Дали в главите на хората, занимаващи се с образование у нас, има вече някакви предпоставки за едно по-съвременно гледане на това, което наричаме образование?

Заявих участието си в ето този конкурс. Участвам с кратко изложение на моите идеи и практики, изложени съвсем лаконично в ето тази брошура:

"Революцията в училище"

Разбира се, това е един хубав експеримент. Знаете, че аз обичам да експериментирам. С цел да проверя, подобно на лакмус, каква е ситуацията в главите на хората (в случая занимаващи се с образование и дори смятащи, че са с напредничаво мислене!). Да видим има ли известен напредък - и дали има наченки на едно по-решително скъсване с някои закостенели догми. 

В тази връзка се поражда следният необходим въпрос:

Ще го формулирам ето как:

Вие как предполагате, дали в главите на хората, занимаващи се с образование у нас, има вече някакви предпоставки за едно по-съвременно гледане на това, което наричаме образование?

Ще се радвам да чуя, да прочета смислени отговори на този въпрос. За което предварително ви благодаря най-сърдечно!

Желая ви хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

Добави в Svejo