Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 5 януари 2023 г.

Защо мутро-гербовашките властващи калинки продължават да се гаврят необезпокоявано с учителското семейство Грънчарови?


Ангел Грънчаров, 2 януари 2019 г.: Картофите спасиха Европа от гладна смърт в края на Средновековието, та един репресиран от гербовашката диктатура български учител ли няма да спасят?! 

Asen Konchev: Човек, направо ме отчайваш!!! Няма ли начин да промениш нещата? Ние инвалидите сме репресирани по рождение и не се оплакваме, ами действаме да се преборим. Пожелавам ти и на теб да направиш нещо по-добро от това да се оплакваш. 

Ангел Грънчаров: Asen Konchev Аз не се оплаквам. Аз се боря, а не се оплаквам. Интересно е, че не го възприемаш. Аз описвам реалностите в живота на едно безработно учителско - такива каквито са. С някаква цел го правя, но не е да се оплаквам. Прави си сметка какво значи това: вече 9 години мафията (властващата мутро-гербовашка бюрокрация) прави нужното да пречи на мен и на съпругата ми да учителстваме, да практикуваме професията си! 

Но потресаващото не е това, а БЕЗРАЗЛИЧИЕТО на обществеността в най-културния град на Пловдив. Ако имаше поне трима човека, които да се бяха възмутили и да бяха показали публично възмущението си, мутро-гербовашките властващи калинки щяха да се уплашат и да престанат с гаврите и беззаконията си, ала такива трима небезразлични граждани не се намериха... 🙁


ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем... 

9 коментара:

Анонимен каза...

Това не е вярно. Семейство Грънчарови са богати хора.

Ангел Грънчаров каза...

Правилно, таваришч. Наистина сме богати. Но често ядем пържени картофи. Просто ги обичаме, нещастнико...

Анонимен каза...

Е чак пък нещастник, има разни щастливи мигове.

Анонимен каза...

Нали си имаш група на небезразличните граждани. Нали сте повече от трима? Или не точно?

Ангел Грънчаров каза...

Ние, небезразличните граждани, таваришч, сме безчет. Таз бройка задоволява ли те? :-)

Анонимен каза...

Като цяло изобщо не ме интересува колко сте, ама тогава защо се жалваш, че нямало трима човека, които да те защитят? Нали сте безчет? Или не точно?

Ангел Грънчаров каза...

Казал съм го в някакъв смисъл, но ти не зацепваш. Помисли. Може да зацепиш.

Анонимен каза...

Бедността не е оправдание за мръсотията. Тая мушама от 1975 година е в състояние да накара всеки клошарин да повърне.

Ангел Грънчаров каза...

Мушамата ми е чудесна таваришч злобен тъпанар...