Георги Бакалов с поглед от САЩ: Философията на Тръмп, ФБР, войната в Украйна, законът „Магнитски“ и накъде върви България
Любопитен разговор с наш сънародник, живеещ дълги години в Минеаполис, щата Минесота и участващ активно в политическите и обществени процеси в САЩ и България
Какво се крие зад новата порция атаки срещу 45-ия президент на САЩ, Доналд Тръмп? Как ще повлияе на президентските избори през 2024 г.? Какви са отношенията между Тръмп и съпартийния му опонент Десантис? Как разсъждават американците за войната в Украйна? Какви са тактиките на Тръмп спрямо лидерите Путин и Си Дзинпин? И къде се намира България в своето развитие в сравнение със САЩ?
По тези горещи въпроси проведохме един изключително любопитен и искрен разговор с Георги Бакалов, наш сънародник, който от дълги години живее в Минеаполис, щата Минесота. Следи отблизо и участва в обществените и политически процеси в САЩ и България. Бакалов е основател на НПО „Троен християнски алианс“, чрез която извършва хуманитарна дейност във Филипините; член е на борда на директорите на голяма християнска организация с над два милиона членове; учредител е на Фондация Американско-български мостове; е сред основателите на Дискусионен клуб „Свободна България“ и е автор на подкаста „Контризъм“.
Когато бях в Сингапур на християнска конференция, общувах със заможен местен жител, китаец по произход, завършил Университета в Пекин. Той ми сподели, че в Китай всичко е планирано от комунистическата партия (ККП) за десетилетия напред. Когато Съветският съюз се срива, ККП вижда накъде отиват нещата и решава, че Китай трябва да се превърне в нещо, което да прилича на капитализъм, но отзад пак да стои партията. Цялото богатство се съсредоточава в 600 семейства. Така фасадата на Китай наподобява всеки глобален град: с небостъргачи, дискотеки… Но в момента, в който задълбаеш повече и започнеш да говориш за важните неща като истина, морал, или пък ако се съберат на едно място 1000 души неодобрени от партията, тогава лъсва истинското му лице.
В САЩ и Западна Европа сега има едно младо поколение, завършило либерални училища и университети. Там преподават леви утописти. Те са продукт на реакция срещу фашизма след Втората световна война. Тогава лявото се явява доброто, защото се бори против злото, което е фашизмът. Дясното се явява злото, защото е фашистко. Тази формула е матрицата, от която се „отлива“ цялото образователно поколение след Втората световна война. Затова днес студентите и преподавателите в университетите в САЩ и Западна Европа четат Карл Маркс, критикуват капитализма и проповядват утопията – и дори разглеждат тези убеждения като морална извисеност. Моите дъщери напуснаха християнски университет по същата причина. Те бяха ужасени как християнски професор там им преподавал, че разликата между комунизма и капитализма не е голяма, и че разликата между исляма и християнството също не е голяма. В тази размита картина се върши злото. ...
... Американците са силно разделени. Ако искаш да развалиш вечерята за Деня на благодарността, кажи нещо за политика. Преди 30 години можеше да имаш спокоен разговор с някой, който е демократ. Споровете бяха например по фискални въпроси, за това колко пари харчи държавата… Но сега има едно ново поколение демократи, които са революционери. Те ще оправят света, ще постигнат утопията, ще гарантират социална справедливост… и с тях не може да се говори! Те са убедени, че са прави и това е проблемът.
Не е проблемът, че няма желание за разговор. Десните (републиканците) продължават да са хората, които мислят, дискутират, дебатират, сред тях има различни мнения, някои са съгласни с едно, други с друго. Докато лявото е монолитно, наподобяващо по-скоро мафиотска терористична организация, отколкото реална партия. Техни поддръжници палят градове, после наричат това мирни протести…
Действията на демократите напомнят т.нар. „племенна справедливост“ –ниска степен на цивилизационно развитие. Например малцина знаят защо канибалите са канибали. Истината е, че канибалите ядат другите, защото вярват, че в тях живее злото. Т.е. липсва цивилизационното ниво, при което имаш опонент, с когото спориш по силата на аргумента, на логиката. Вместо това е въпрос на живот или смърт. Унищожаваш опонента на всяка цена, единствената цел е властта и тя оправдава всички средства. ...
... Американците са отвратени от политиката. Тръмп възстанови надеждата, че е възможно милиардер да разбира хората и те най-после се почувстваха представени в управлението. Той се възмущава от същите неща, от които се възмущават и те. Те разбират, че той живее друг стил на живот, че е богат. Но това не е важно. Когато го чуват какво казва, те възкликват: „Точно затова си говорихме и ние вчера, и по същия начин!“. И това е, което големите медии и елитите пропускат. Тръмп буквално изпраща послания на хората: „Знам какво мислите, знам какво ви ядосва“ и те вече се чувстват представени. Това е, което направи Тръмп през 2016 г. и което демократите не разбраха – тях не ги и интересува, защото искат единствено власт на всяка цена. ...
... Новетика: Какво мислят американците за войната в Украйна?
Георги Бакалов: Отново има разделение. Демократите са по-монолитни и действат в крак с политиката на партията. Ако Байдън и Фейсбук казват, че украинците са добри, а руснаците са лоши, всичко е ясно и няма въпросителни.
Докато Републиканците са разделени на две групи, обусловени поколенчески. Едните са по-скоро с мислене от Студената война: те виждат, че Путин е деспот и е проблематичен. Другите мислят по-скоро така: ние не се интересуваме особено от проблемите на света, защото имаме достатъчно свои. Те например са против Израел и не искат САЩ да им помага с пари. Не заради антисемитизъм, а просто не искат САЩ да дават пари нито на Израел, нито на Украйна, нито на други. Тръмп донякъде също подкрепя такъв начин на мислене с лозунга „Америка на първо място“. ...
... Сега в САЩ наблюдаваме голямо разочарование от идеята за „изграждане на нацията“ (nation building), промотирана от президента Джордж У. Буш. Тя беше: ще отидем и ще освободим тази държава от този лош тиранин, ще им дадем чували с пари, ще им изпратим специалисти, ще им изпратим „Корпус на мира“, и ще оправим тази страна.
Тази идея е подобна на плана „Маршал“ след Втората световна война. Благодарение на безвъзмездните помощи в размер на тогавашни 15 милиарда долара се възстановяват икономиките на Германия, Италия, Япония… и оттам американците се заиграват с тази идея. Но се оказва, че не всички са като японците и германците. Какво направиха САЩ в Ирак? След като „освободи“ иракчаните от Саддам Хюсеин, Америка не въведе демократична конституция, а ислямска, т.е. закон Шария. А Шария е равно на деспотизъм.
По същата логика, сега моделът от Студената война вече не работи и не съответства на ценностите на новото поколение. И то разсъждава по новия модел: да оправим своята страна. ...
... Преди няколко години левичарските медии тържествуващо разтръбиха, че за пръв път в историята на САЩ, по-малко от 50% от населението ходи на църква. Обаче каква е истината? Ако погледнете кривата на ходещите на църква, официално наистина върви надолу. Но за кого е надолу? Надолу е за деноминациите, които станаха ЛГБТ+, либерални – това са старите деноминации като презвитерианци, конгрешани, те започнаха да правят компромиси. Но има една друга крива, за която левичарите не говорят – а именно, кривата за интерес към духовните неща сред младите – тя върви нагоре. Например в момента поколението Z (14-18-годишните) са най-силно pro life настроени (против абортите). Това е шокиращо, защото точно те уж не се интересуват дали си мъж, жена, т.н. Да, така е. Но в същото време духовното търсене сред тях е във възможно най-чист и суров вид.
Така младите хора в САЩ са една нехристиянска, започваща наново Америка. Те си задават фундаменталните въпроси на човечеството, сякаш никога не са били задавани. Какви отговори ще намерят, кои ще са следващите водачи на корпорациите, какъв мироглед ще имат, ние не знаем. Защото те имат достъп до много информация, процесът им на вземане на решение се случва между „флипване“, четене и гледане видеа на телефона… и някъде там се оформят някакви неизвестни за нас идеи.
Затова Америка може да се оправи и да преживее ренесанс, като се върне към ценностите си. А може и да олевее и да я изгубим завинаги като бастион на консерватизма, заради този информационен век. Не знаем.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар