Lina Etova: Не знам нито една европейска столица, в която университетът да е по-голям и по-красив от кралския дворец. Само в София е така. Сам по себе си този факт е показателен за отношението на предците ни към знанието. Въпреки девалвацията на ценностите в последните години, въпреки мизерното финансиране и многото образователни и професионални възможности извън България, пламъчето на СУ "Св. Климент Охридски" свети. Фото Yavor Michev
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Така е, университетът в София е по-голям от Царския дворец, наистина, но давате ли си сметка колко чинат огромната част от преподавателите в него? (Нека не броим неколцината изключения от правилото, т.е. неколцината наистина академични и свободолюбиви професори!)
Щото университетът не са стените, камъните, тухлите и мрамора, университетът не е сградата, а нещо съвсем друго! (Университетът е ДУХОВНО СРЕДИЩЕ на отдадени на търсене на истината свободолюбиви, сиреч АКАДЕМИЧНИ духове!) Давате ли си сметка що за комунистическо-русофилстваща гмеж вирее и сее отрова в главите на младите в тоз университет, пък и в останалите "университети" на свидното ни Отечество, превърнали се в крепости на комунизма, на русофило-путинщината?!
Нима не знаете, че таваришч Иво Христов тоже е прафесар, че таваришч Дарина Григоровая тоже е прафесарка, че таваришч Вацев тоже е дацент, че таваришч Искра Баева тоже е прафесарка, да продолжаю ли ещьйо или вий сами си знаете имьоната на астальниете?!
(Простете, че без да искам почнах, съвсем спонтанно, да гаваря на тъй превъзходния руска-балгарский язъйк, на каторага так харашо гаварит таваришч Карбовский!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар