"Старите са наричали аристократи избраните свои хора "най-добрите". В днешно време има три вида аристокрации: аристокрация по произхождение, аристокрация парична и аристокрация духовна. Всеки може да разбере, че за съвременния човек третата аристокрация е най-важна и истинската. В първите редове на тази аристокрация стоят художниците на словото и философите. И всякъде, дори в средно културни общества, тази аристокрация е успявала да се наложи, ако ѝ е давано достатъчно време. Стига един народ да се намира при добри икономически условия, за да се явят у него духовни потреби и да се зароди най-висшето от изкуствата - поезията и нейната сестра философията. А достатъчно е един народ да се ползва със свобода на словото, за да укрепнат тружениците в тия две посоки на духовно възмогване и да станат те най-важните представители на културата на дадено време. Значението на тая аристокрация не се отрича дори от ония, на които тя всъщност бърка в очите...
В България за първите два вида аристокрация не може и дума да става. Домогванията на нашите военни да създават военна власт за щастие пропаднаха. Техните нозе не можаха да се измиришат тъй лесно от цървули и гърбовете им от овчи кожуси. Милионерите ни пък са само чорбаджии в турски смисъл на думата, но не и аристократи. Нито в техния живот, нито в техните възгледи и вкусове има нещо аристократическо. Напротив даже: те често стоят във всяко отношение по-долу от чистокръвния честен плебей, защото са забогатели най-вече с престъпления.
Ако може да се говори за българска аристокрация, то е във всеки случай за най-добрата, духовната, макар и в твърде ограничен смисъл, защото ние още нямаме литература, имаме само отделни писатели. И все пак трима добри писатели правят по-голяма аристокрация от триста принца. А ние имаме вече повече от трима, между тях такива, които биха правили чест на коя и да европейска литература. Защото колкото и да е неугодно за материалистите, пътищата на формиране на един мощен индивидуалитет от една дадена среда ние все още не знаем, а превъзходно знаем, че в историята на всяка стъпка се срещат личности, които са изключение за своето време и за средата, в която са възникнали, непредвидени, бих казал, нелогични резултати. Но всъщност има ли власт тази българска аристокрация? И чувства ли някой нейната власт?"
Кирил Христов, "Време и съвременници"
Един много подценяван автор. Това вече е библиографска рядкост. Защо не се преиздава? Може би защото българинът има желание да чешат самолюбието му, но не желае да чува истината и да се черви, защото това е оздравително. Нарочно не споделям тези остри истини, че българинът не обича да ги чува. А всъщност точно това са най-блестяшите страници. Само пример:
"За умрелите или добро или нищо". Тая латинска мъдрост, всъщност изразявана много пъти преди Рим от мъдреците на разни народи и времена, е една робска мъдрост. Тя подчинява истината на смъртта. Народите без история често се придържат към нея. Ние имаме исторически величия, за които дърдорим и пишем, на които празнуваме юбилеи, и които не чинят черупката на един изяден орех...." После говори за един литературен и политически деец преди и след Освобождението.
П.П.: Това за милионерите е казано така, все едно живее днес и е видял днешните ни милионери. (Взето от страницата на Кръстьо Йорданов)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Истината има това свойство, че никога не остарява. Истините, казани от Сократ, Платон, Аристотел, Христос и пр. велики учители на човечеството (Христос единствен е Учител!) са толкова актуални, че все едно са казани вчера или днес. Ето затова само ония, които са предани на истината, т.е. са правдолюбиви, сиреч, са истински философи, само те и ще останат в духовната история на човечеството. Казвам това, щото в наше време има много звездни менте-"философи", които говорят и пишат не истината, а онова, с което ще подкупят и спечелят душите на немислещите, на ония, чиито представи за живота са извратени, фалшиви и неверни. Те приличат на безчестни търговци, лъжещи купувачите с лоши и развалени, но опаковани в бляскави опаковки боклуци.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар