В цялата суетня около толкова многото проблеми, които ми се стовариха напоследък, тия дни намерих време да отида да видя как е баба Марийка и да я занеса вода, традиционните 6 големи бутилки от по 10 литра.
Тя иначе е добре, намерих я на улицата, бързаща за апартамента, здраво натоварена, разбира се, с торби (скоро няма да може да влиза в апартамента от "багажа", който събира Бог знае за какво - след като е на 90 години и не й трябва кой знае какво. (Такава й е обаче коварната болест!)
Нямах много време да разговарям с баба Марийка защото бързах за работа. Разбира се, никой от нейните съседи с нищо не й помага, но все пак са успели да запълнят процепите на входната врата към апартамента й с нова строителна пяна - щото оттам се носи нетърпима смрад от развалящи се боклуци.
Положението е тежко, да не кажа катастрофално. Щото предстои горещо лято.
Да, съседите чакат и, предполагам, се молят Богу да прибере при себе си клетата душа на баба Марийка, ала тъй мъдрият и справедлив Бог продължава да й дава живот и здраве, преследвайки някаква своя благородна цел, от която обаче нито един смъртен не се възползва (поради повсеместната глупост, щото, като ни изпитва, Бог същевременно ни дава и шанс да станем по-добри, да се поправим, да се отървем от недъзите си!)!
Забелязвам обаче, че мнозина от най-войнствените съседи и съседки на баба Марийка, които искрено, от сърце, й желаеха публично смъртта, вече наблюдават влизането й през входната врата на блока от... снимките на некролозите си!
Толкова от мен! Желая ви приятни размисли и хубав ден!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар