Как да подтикнем младите да започнат да четат - и да обикнат четенето?

Прочетох статията на проф. Александър Кьосев в ДНЕВНИК Четенето, или още веднъж за образованието по литература и език и я препоръчах на приятелите си във фейсбук ето как:

Заслужава да се прочете... 

КРАТЪК КОМЕНТАР ПОД ВЛИЯНИЕ НА ПРОЧЕТЕНОТО: 

Нашето училище, т.е. учителките по литература (и програмите, спуснати от премъдрите министерски чиновници!) направиха всичко, дори невъзможното, за да ОТВРАТЯТ младите хора от четенето на книги. И постигнаха целта си, младите днес почти масово не четат книги! Нечетенето на книги води до немислене, т.е. до затъпяване. Днес имаме нация, съставена предимно от тъпанари. 

Реформа в тези условия означава същите тези учителки по литуратура (и по философия) да се опитат да направят поврат и, първо, сами да почнат да четат книги (щото те масово също не четат!), второ, да създадат нужните условия учениците лека-полека да започнат да четат, да обикнат четенето и т.н. 

Как ще стане това ще обясня по-късно, щото сега нямам време. Не е трудно. Иска се желание и също така свобода. Щото МОН продължава да натиска отгоре та да не би младите хора да почнат да четат и, опази Боже, да започнат да мислят! 

Хубав ден и приятни размисли! 

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ГОРНИЯ КОМЕНТАР:

Обещах по повод на тази статия да дам свой отговор на въпроса КАК ДА ПОДТИКНЕМ МЛАДИТЕ ДА ЗАПОЧНАТ ДА ЧЕТАТ? 

Прав е проф. Кьосев, пишейки: 

"... Младите digital natives никога няма да предадат суверенитета на своите интереси, страсти и мании: в резултат между онова, което учат задължително в училище, и онова, което доброволно правят в свободното си време, ще нараства зеещата вече пропаст. Нито едно спуснато отгоре задължение за четене за тях не би могло да предизвика страст и идентификация - а без това всъщност няма истинско, задълбочено, вдъхновено и концентирано четене. 

Изводът е прост: обучението по четене трябва да се освободи от всяка задължителност. Всяка среща с текста да бъде за младите доброволна и да бъде събитие, да им дава шанс да изпитат любопитство, после духовен ангажимент, провокация, вълнение, дори любов към това, което четат. Те трябва да четат такива неща, които пряко се отнасят към всекиднението им, мечтите им, собствената им социализация, към техните детски и юношески проблеми. Предложените четива трябва да се врязват в живота им, да предлагат модели на изпитание и катарзис. Едва на второ място трябва да "разширяват кръгозора", да им дават знания, да ги учат на мислене и рефлексия." 

И ето, за да стане това, те трябва да си извоюват свободата да четат каквото те искат и каквото те избират (да, свободата е нещо, което не се дава, щото ако ти го дадат, тогава няма да знаеш що да правиш с него!). По всички учебни предмети учениците трябва да четат разни текстове, предимно учебници; само по литература, по философия, по история, да речем, те трябва да четат и съответните текстове от книги, да, трябва да четат книги. 

И как трябва да преминава обучението по литература или по философия примерно? Като отпаднат задължителните, принудително налагани теми, книги, произведения (които младите отдавна не четат - щото насила хубост не става!), тогава учителят по литуратура и по философия с учениците си просто трябва да разговаря като заедно обсъждат въпроса "Аз какво чета или прочетох тия дни?". Да, точно този въпрос трябва да е главният. Разбира се, в началото учениците ще казват, примерно, че нищо особено не са чели, а предимно са скролвали разни простотии. Тогава учителят по най-деликатен начин трябва да им каже: "А аз пък чета - или прочетох, или препрочетох! - книгата, примерно, "Феноменология на духа" на немския философ Хегел. 

Като каже това, учениците, предполагам, ще се спогледат и най-вероятно ще се усмихнат подигравателно, но духът от бутилката е вече пуснат. От моя многогодишен учителски опит знам, че като каже това, учениците ще го погледнат отегчено, а пък той може ей-така, между другото, да добави: "И научих от нея някои страхотно важни неща, думи нямам да кажа колко страхотни и важни са истините, които открих в тази книга!". И да млъкне. Ще се появи дълга пауза, в края на която някой може да каже примерно това: "И какви са тия толкова страхотно важни неща или истини бе (ма), господине (госпожо)?". 

И като ми бъде зазаден този неизбежен въпрос, аз обикновено се прозявам и отвръщам: "Е, иска се доста време да ви обясня всичко, а пък най-добре е вие самите, ако искате да научите, да намерите тази книга и да се поровите в нея, ще откриете там невероятни съкровища!". Учениците ще се ухилят подигравателно и или нищо повече няма да последва, или пък някоя ученичка ще каже: "Е, господине (госпожо), кажете де, любопитна съм да разбера Вие какво сте разбрал(а), кажете, пък после ние сами можем да се зачетем евентуално!". И така нататък. Положението с четенето е трагично, и то не само у нас, и и изобщо, но това не бива да ни успокоява... 

Да продължавам ли да описвам тази екзистенциална ситуация, в която отказали се от четенето, отвратени от четенето, от ученето, от познанието, от знанието, от училището, от учителите, от всичко... ученици или млади хора трябва и могат да бъда провокирани с оглед да почнат да четат, да се привързват към четенето, да преживяват очарованието на търсенето на истината, на блаженството да си човек и пр.?! Спирам дотук, щото тия неща съм ги описвал най-детайлно в моите книги за промяната в образованието, които написах в последните години. 

Примерно няма да е зле да потърсите моята книга ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, няма да ви навреди да я разлистите и дори прочетете, има я онлайн (всички мои книги съм ги подарил на учениците ми, на младите хора и човечеството и ги има онлайн!). Приятно четене ви желая и приятни размисли! 

Хубав нека да ви е и денят! 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo