В блога ми HUMANUS Academy дневно средно идват между 1500 - 2000 човека, а в ютуб-канала ПАРАЛЕЛ 42, в дискусиите на който най-редовно участвам - между 200 - 400 човека дневно (което, както и да го погледнем, е доста малко!). Нашият ютуб-канал има 1500 абоната, което говори, че поне 70% от моите фейсбук-приятели (към 4500 човека!) го игнорират или поне подценяват, става дума за мнозинството от вас. Във връзка с тази констатация ми се ще да ви кажа нещичко (можете да не му обърнете внимание, разбира се: кой съм аз, че да ме уважите с капка внимание?!)
Дами и господа от фейсбук, мои приятели,
Не е хубаво това, че явно масово изразявате пренебрежително отношение към обсъжданите в нашия Философски дискусионен клуб (базиран в същия този ютуб-канал!) ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ - ДОРИ СЪДБОВНО ВАЖНИ И ПРИ ТОВА ЧОВЕШКИ! - ТЕМИ, а подобно на овчи стада ходите да гледате само клипчета на нашенските доморасли медийни "звезди".
Това, че ний сме незвездни, а сме съвсем обикновени (като вас!) човеци, личности и граждани, не ни прави втора категория хора: алоо, нали сте уж демократично мислещи?! (Пардон, казах, че сте обикновени като нас, но вий сигурно се самовъзприемате и самооценявате като необикновени и дори може би звездни: простете за неволното подценяване!)
Както и да е, но въпреки това искам да ви кажа, че всяка личност е интересна и никога не бива да я подценяваме. Е, признавам си, аз лично съм ви много обиден за това, че масово и редовно подценявате това, което ние, от нашата Общност на небезразличните граждани, правим, търсим, обсъждаме и т.н. (А ние казваме някои важни по наша преценка истини, за които обаче вие най-предизвикателно нехаете, щото, моля ви се, ни смятате за неважни, незначителни, незвездни и прочие!).
При това аз съм учител по философия и по гражданско образование и неслучайно правя тия дискусии: защото съм дълбоко убеден, че докато ние, гражданите, не се научим да водим плодотворни и пълноценни ДЕМОКРАТИЧНИ ДЕБАТИ, страната ни няма да мръдне от мъртвата точка, в която я държи мафията - и за което й помагат нейните "звездни" слуги. (Между другото вчера вашата любимка Люба Кулезич - понеже е "велика медийна звезда" вий, вероятно, много я обичате! - си позволи да нарече на няколко пъти лидера на ДСБ "генералчето Атанас Атанасов": продължавайте да ръкопляскате на тази безцеременно нагла "примадона"!)
Толкова от мен засега. Приятна вечер, приятни размисли ви желая! И бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Причината е, че част от тази демократична общност не желае да разговаря с "обикновени хора". В тази общност има много богати хора, бизнесмени, а някакъв си там учител Грънчаров от ж.к. Тракия с 20-годишна кола - КОЙ Е, че да му обръщаме внимание? Ние сме големи хора и разговаряме със себеподобни.
Публикуване на коментар