Какво следва да бъде училището на бъдещето - и каква е ролята на учителя в него?

 

Авторите на тази забележителна статия, която възприемам и оценявам за нещо като творческо завещание (въпреки че те през годините са написали и много други твърде поучителни статии за образованието и не само за него, които философското списание ИДЕИ има честта да публикува за първи път!) на тия двама толкова талантливи и изявени учители; те, прочее, са най-добрите учители, които имам щастието да познавам - и от които научих, бидейки също учител, твърде много (за което тук си позволявам да им благодаря от сърце!)...

ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА НА „ТЕСТОВЕТЕ НА PISA“

Иванка и Жак Асса

„Имало е нявга...“ почват приказките, но ние искаме така да започнем истинските си спомени. Така че „нявга“ през 1962 г. в Пловдив се откри нов „техикум“ (днес вече се говори да се върне това подходящо наименование, което се замени с ПГЕЕ). В този нов техникум постъпихме на работа и ние също „съвсем новички“ (директорът тогава беше само 3-4 години по-голям от нас). Със самочувствието на новаците, още от началото решихме „че нещо не е така, както трябва (както пееше по онова време Владимир Висоцки). И... започнахме да търсим какво се пише за училището по света (по-късно, когато натрупахме опит, прописахме и ние). Оказа се, че по света са търсили отдавна как да се подобри средното и висшето образование, т.е. това което се „предъвква“ днес е „всичко ново е добре забравено старо“ (както е според Библията).

Нека почнем с „ужаса от оценката" на българските ученици, която се констатира от PISA, чрез прилагане на изработените от тях тестове. Ние не сме противници на тестовете! Около десет години преди „ТЕСТ“ стане почти паразитна дума в образованието, ние написахме две статии на тази тема. В тях си представяхме, че в „тогавашното бъдещо образование“ учебните класове ще бъдат с брой 8 – 10 души (според психологията може да се подържа постоянен контакт на учителя най-много с толкова ученици). Преди да влезат в час, учениците ще се подлагат на тест, гарантиращ тяхната предварителна подготвеност във връзка с бъдещата тема за изучаване. Освен това тестовете ще могат да се използват за самоподготовка, като ще имат включена „обратна връзка“, подсказваща им пропуските в познанията.

Иначе тестовете имат няколко съществени недостатъка: 

I. Тестовете с посочени отговори ограничават последователното мислене:

1. Ограничават словесният израз;

2. Позволяват използването на „шанс“, т.е. на произволния избор на отговор;

3. Профанация при съставянето на тестовете – неточно формулиране на въпросите и неточен избор на отговори.

Можем да посочим и други ведостатъци, но не искаме да ни приемат като песимисти, които не виждат и многото предимства на този тип тестове.

II. Тестове с отворени отговори – те са „почти еднакви“ с поставянето на обикновени задачи.

За да покажем компетентността на тестовете на PISA, ще посочим два примера на неверно зададени отговори (като правим предварителната уговорка, че не всички посочени отговори са несъстоятелни):

ВЪПРОС: . Колкото по-рядка е земната атмосфера, толкова .... кратери по повърхността ще има, тъй като ...... метеорити ще изгарят в атмосферата.

(попълнете пропуснатите думи)

ВЪЗМОЖНИ ДУМИ

а. По-малко, повече
б. Повече, по-малко
в. Повече, повече
г. По-малко, по-малко

Правилният отговор е посочен в), а според нас е б).

Например същият въпрос ние бихме задали така „Защо на Луната има повече кратери отколкото на земята, въпреки че земното привличане на метеорити е по-голямо?“

ВЪПРОС: Сезонът за катерене в планината Фуджи е от 1 юли до 27 август. Около 200 000 души изкачват планината в този период. Колко души я изкачват средно на ден?

ОТГОВОРИ:

а. 710
б. 7100
в. 3400
г. 340

Строго математически нито един отговор НЕ Е НАПЪЛНО ВЕРЕН.

Ако ние трябваше да зададем този въпрос той щеше да изглежда така:

Сезонът за катерене в планината Фуджи е от 1 юли до 27 август. Около 200 000 души изкачват планината в този период. Приблизително колко души средно се изкачват на ден? (Изберете кое от изброените числа е най подходящо.)

Защото 200000 : 58 = 34482,7583400

Макар че числото 34482 е по-близко до 3450 отколкото до 3400.

Веднага възниква обвинението „Знаехме си, че даскалите са дребнави!“. Обаче... в препоръките за създаване на тестове се среща такова предупреждение: „Трябва да се отбележи, че при неправилно подготовени тестове или организиране на процедури за контрол и оценка се постига отрицателен ефект поради възпроизвеждане на грешки в голям мащаб. Ето защо е важно използваните тестови материали да преминават през квалифицирани проверки и съставителите на тестови продукти трябва да са подходящо обучени.“

За да не изглеждаме прекалено дребнави, трябва да признаем, че от многото тестови въпроси успяхме да намерим само няколко необмислени достатъчно (виждате колко коректно подбираме изразите си). Споменаваме ги в противовес на „прекалено «страховити» бележки“, които се правеха (и се правят) в медиите.

В началото почнахме с „имало е нявга“, когато ние станахме учители малко след като бяхме завършили висши училища по точни науки (математика и инженерство), но не смятахме, че сме подготвени по всичко (затова завършихме задочно още две висши учебни заведения). Постоянно се ръководехме от максимата, че в духовната област (обърнете внимание: в духовната област) ЗА ДА ДАВАШ ПОВЕЧЕ, ТРЯБВА ПОСТОЯННО ДА ПРИДОБИВАШ ПОВЕЧЕ.

Така отново стигнахме до момента, в който почнаме да пишем! От многото написано, ще се спрем само на излезлата през 1987 година книга (написана бонус, издадена от НИИ „Професионално образование“ и разпространена безплатно сред училищата) „Активни методи в обучението по общотехническите предмети“. В увода на книгата са посочени двата вида мислене, които трябва да се използват в средния курс на образование – дискурсивно и творчско.

Наименованието „дискурсивно мислене“ произлиза от латинското discursus = разсъждение. Това е начин на мислене, което се използва най често в средния образователен курс. Мисленето протича чрез последователно търсене на различни варианти за решаване на проблем, най-често въз основа на последователно логическо разсъждение, като всяка следваща стъпка се определя от резултата от предишната. Резултатът от такъв мисловен процес е заключение. Основните форми на дискурсивното мислене са индукцията и дедукцията.

Творческото мислене е способността да се гледат нещата от уникална гледна точка, да се забелязват неочевидни модели, да се подхожда към проблемите по нетрадиционни начини и да се използват въображението и интуициятя за решаване на проблемите. Такива умения са безценни, независимо дали се създава произведение на изкуството или се решава някакъв ежедневен проблем.

Специалистът по творческо мислене Де Боно (с когото имахме възможност да разговаряме лично, защото „много тогава“ изнесе лекция в България) в книгите си твърди неща, които в резюме звучат така. Всеки се ражда с мозък, който има големи възможности. Де Боно го оприличава на много мощна кола. Творческото мислене е шофьор на тази кола и затова още от малки трябва да се учим да шофираме. Училището до скоро ползваше най-много дискурсивното мислене, което може да подготвя шофьори на маломощни коли, т.е. които не използват голямата мощност, която притежават. Както честите тренировки подготвят добрите спортисти, така има и подходящи методики, които могат да подготвят отличните „шофьори“, но се изискват постоянни тренировки и добро познаване на методиките.

Ето един проблем, който изисква творческо решение: Защо продавачът на банички трябва да знае какво значи „законът за всеобщото привличане“? По общо казано какво се изисква от младия човек, завършващ средно образование?

Отговорът може да се намери в статията „Стратегия за развитие на средното образование в България“ където е записано за основните му цели:

„ - да формира българския гражданин като свободна, морална и инициативна личност, с широка обща култура, уважаващ законите, правата на другите, техния език, религия, култура, познаващ и зачитащ националните и общочовешките ценности;

- да развива интелектуалните възможности и комуникативните способности на личността, нейната индивидуалност и самостоятелност;

- да изгражда физически и морално здрави личности, готови да поемат граждански отговорности;

- да формира национално самосъзнание, да възпитава в родолюбие и в съпричастност към глобалните проблеми на човечеството;

- да формира потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот;

- да осигури необходимото равнище на общообразователна и професионална подготовка на личността, позволяващо й непрекъснато да се образова и самообразова.“

Следователно средното образование няма за цел да подготвя „продавачи на банички“!

Достигнахме до още един проблемен въпрос: „Ще може ли изкуственият интелект или нещо друго да замени учителя в училището на бъдещето?“ По-общо казано: "Каква е ролята на учителя във века на разширяващата се възможност за получаване на информацията?"

Ще се опитаме да намерим отговор:

Изкуственият интелект няма да може да замести учителя, защото му липсват емоции. Не може да бъде добър учителят, ако не обича учениците си и ако му липсва емпатия, която да му помага да ги разбира.

Независимо че е престанал да бъде единствения източник на инфрмация, учителят остава „център на образователния процес“ защото има цялостен поглед върху предмета, който преподава. Освен това той трябва да има дълбоки познания по педагогика, психология, тория на възпитанието, познания на методиките за „трениране“ на творческо мислене. Трябва да бъде добър организатор и на интерактивен учебен процес, търпелив, наблюдателен, справедлив, настоятелен в указанията, които дава. Освен това трябва да има и „ораторски възможности“ – ясна, правилна и точна реч.

Предполагаме, че изяснихме защо учителят ще остане център на образователната система днес и в бъдеще... но само учителите по призвание. Неслучайно в паметта на повечето хора остава по някой „забележителен“ учител.

Има много интерактивни методи, свързани с творческо мислене (част от тях сме описали в споменатите „Активни методи“). Когато обаче говорим за творчество ние не очакваме че ще се занимаваме в часовете с някакви научни открития. Става дума за нещо ново за самите ученици (а не за човечеството като цяло).

Като пример по физика може да се постави въпрос от вида: „Какво общо можете да намерите между законите на механиката и електротехниката?“ Или по философия „Съвместими ли са трите понятия в лозунга на френската буржоазна революция «СВОБОДА, БРАТСТВО, РАВЕНСТВО»?“

Искаме да посочим няколко общи правила за създаване на навици за творческо мислене, които сме заимствали още „много нявга“ от американски източници (ползвахме и руски източници, но не се стеснявахме и от американски):

1. Да се използва в миниатюрен вид „проектна дейност“. Проектите са чудесен начин да се насърчат учениците да приложат обучението си на практика.

Пример от електротехниката: Научихте, че при променливи полета представени със затворени силови линии електрическото поле поражда магнитното и после обратното – магнитното поле поражда електрическо, като силовите линии са взаимно перпендикулярни. Обмислете пространствен модел за представяне на това взаимно пораждане.

2. Забравете за „правилно“ и „грешно“ . Когато ученик направи грешка в отговора, задачата на учителя не трябва да го коригира, а да го насочи как сам ще вземе правилно решение. Вместо да се отхвърли неправилния отговор, по-добре е да се попита: „Какво ви накара да отговорите по този начин?“ След като ученикът посочи причината, трябва да му се обясни защо отговорът му не може да бъде правилен и му се предложи да мисли по различен начин. Най-вероятно след това ученикът сам ще стигне до отговора, който се очаква.

3. Задавайте отворени въпроси. Например, вместо да питате „Коя година започна Първата световна война?“, попитайте „Какви обстоятелства доведоха света до война?“ Когато бъдат изправени пред такъв въпрос, вместо да си спомнят друга дата, учениците ще трябва да помислят защо се е случило събитието и каква е била причината. Въпросите, зададени по този начин, насърчават учениците да мислят и също така им помагат да затвърдят по-добре материала.

4. Насърчавайте учениците сами да търсят грешките. Умишлено правете грешки, когато говорите или пишете. Вижте колко време отнема на учениците да ги забележат и ги помолете да ви поправят. Когато учениците пораснат, можете да ги научите да откриват логически грешки, включително във вестници и други медии. Това ще ги принуди да поставят под въпрос цялата информация и да я проверяват, вместо просто да консумират съдържание.

5. Позволете на учениците да бъдат проактивни. Задайте въпрос на вашия клас и дайте им достатъчно време да напишат отговор. Позволете им да дебатират, ако се получат различни отговори. Това ще помогне на учениците да се научат да мислят и да вземат решения сами. Дебатите за това кой грешен отговор е по-правилен помага на учениците да преминат отвъд въпроса „Какво?“ и "Как?" на въпросите "Защо?" и „Какво, ако?“, което от своя страна ги учи не само да анализират света такъв, какъвто е, но и да си го представят такъв, какъвто трябва да бъде.

6. Винаги насърчавайте въпросите. Направете вашата класна стая място, отворено за всички въпроси, защото задаването на въпроси е основно умение за развиване на критично мислене. Всеки път, когато един ученик мисли за даден въпрос, на ум му идват няколко други. Не забравяйте, че когато насърчавате учениците да задават въпроси в клас, вие ги насърчавате да мислят. Според писателите - фантасти роботите ще се превърнат в хора когато започват да задават въпроси.

Можем да пишем още много, защото темата „Да се възпитават поколенията в творческа дейност“ ни ВЪЛНУВА И ДО СЕГА! Считаме, обаче, че едно изложение не трябва да бъде много дълго и затова почти във всички изложения на интернет посочват минутите, които се изразходват за прочитането им. Ние не искаме изобщо да си поглеждате часовника, затова ви благодарим за вниманието!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo