Кой е "богът" който толкова много обичат нашите "духовници", с извинение?

"Патриарх Неофит ни завеща да се обичаме и да обичаме Бога...", каза деканът на Богословския факултет на СУ доц. д-р Ивайло Найденов (на снимката).

Питам се с оглед на това: кой е "богът" на тоя въпросния "декан", който толкова много обичат и г-н деканът, и неговият вдъхновител? Погледнете лицето му, на кой ви прилича той, какво е неговото излъчване? И кой в такъв случай е "богът" на цялата ни църква щом като такива като този са нейни най-видни проповедници?!

"Не можете да служите на Бога и на Мамона!", настоява Спасителят. Кой е Мамон ли? Ще ви кажа, а пък вие помислете дали тъкмо той не е станал "бог" на нашите тъй лъжливи "духовници", с извинение!

СПРАВКА: Мамонът е олицетворение от Новия завет на материалното богатство и алчността. Най-често се персонифицира като божество, а понякога се включва и като един от седемте демона на Баал. (Баал или Ваал е един от седемте демона на Ада. Баал обозначава най-високопоставения дявол или самия Сатана!)

 

Понякога за евреите, тъй като най-често с олицетворяването на Мамона си служи в евангелския текст Матея, е прелъстител за нарушаването на първата и втората от Десетте Божи заповеди. Възприема се двуяко – и като символа на властта, т.е. на Цезаря или императора (комуто се плащат налозите и който го въвежда в обращение, макар и парите сами по себе си да нямат собственост), и на собственото сребролюбие.

 

 

ДОБАВКА: Тия, дето много обичат да говорят от името на Бога и се пъчат с това, че имали "много специални отношения със самия Бог", т.е. претендират, че са един вид "довереници на Бога", чрез чиито усти сякаш ни говори самият Бог, са най-върлите и безцеремонни безбожници. Истински вярващият в Бога човек никога не би си позволил да дърдори от името на Бога, да се прави на "инструмент на Бога" и да върши всички останали наглости и дивотии на безбожничеството.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

 

Добави в Svejo