Тази статия или есе намерих тия дни в архива си, разбира се, писал съм я преди изборите в 2001 г. за вестник, но най-вероятно не е била отпечатана; ето сега я публикувам след 23 години:
КАК СЕ ПЕЧЕЛЯТ ИЗБОРИ?
Ангел Грънчаров
Много често се говори, че фактически изборите не се
печелят чрез пропаганда, а само чрез… “фактите”; и в това има голяма истина. Но
аз лично не съм сигурен дали и тези, които повтарят това, разбират добре какво
всъщност казват. Да, наистина, какво означава този израз?
Ние, хората, сме странни същества: бидейки човеци, се интересуваме от какво ли не, дори си позволяваме понякога да се впечатляваме от… “духането на вятъра в гората”, тоест от идеи, ценности, дори доброто като такова не ни е безразлично. Но ние, хората, сме освен човешки, и живи същества, което означава, че много често ни интересуват и вълнуват… “прозаичните неща”, а именно какво се намира в… стомаха ни, можем ли например да си позволим децата ни донасита да ядат банани, дали аз например мога да си купя този месец нови дънки и ей-такива други “дреболии”. В този смисъл съзнанието на всеки един от нас е “разчекнато” така, че все едно стоим с двата крака на краищата на една пропаст, и не само че стоим, но и балансираме за да не паднем в нея: единият крак ни стои на брега на “вечното” (великите вдъхновяващи ни ценности, разбирането ни за “общия смисъл” на човешкия живот, идеите, мирогледа, тук е именно “възвишеното”, доброто, “красивото”, тук е “истината”, оттук е прогонен всеки пошъл интерес, тук всичко е така чисто и светло, но, да си признаем, вее лека студенина и полъх на нещо… мъртво, а пък и си е доста скучничко!), а другият е поставен на брега на “мимолетното” (ежедневното, “прозаичното”, “дребното”, свързаното с непосредствените грижи на човека, “малкото”, тук са “интересите” и онова, от което сме в несвяст когато чувстваме безсилието си да променим нещо, това е сферата на “конкретното” и пр., тук всичко е така “живо” и “жизнено”, “добре познато” ни и дори така… мило и родно!).
Всеки човек се намира в ситуацията, за
която по-горе се опитвам да намекна: ние се раздираме непрекъснато от
противоречията, породени от несъвместимостите на тези два свята. Човешкото в този смисъл е тъкмо в
някакъв смисъл жестоката битка на вечно и мимолетно, арена на която са нашите
души. И какво ли отношение към… изборите имат тези “философски глупости” - ще
каже нашият днешен прагматичен политик, който твърди, че прекрасно знае как се
печелят избори, и добавя: “Дайте ми само пари и аз ще накарам и… едно магаре да
гласува за мене!”? (Нали си го спомняте откъде е и от чии уста е излязъл този
“политически бисер”?!)
Аз смея да твърдя, че горните “глупости” имат
най-непосредствено отношение към спечелването на изборите от СДС и неговите
партньори, защото другите “политически субекти” хич не ме интересуват дали ще
спечелят изборите, напротив, пожелавам им още сега да ги загубят най-решително.
Но как казаното по-горе да бъде трансформирано в една ефективна и действена,
при това съвсем реалистична и прагматична предизборна стратегия на ОДС и СДС,
която да е така ясна и твърда, че изобщо да не допуска варианта изборите да не
се спечелят (Боже, пази България, ако това стане!).
Като гледам как се развиват нещата в т.н. “мозъчен
център” на СДС (та изборите вече чукат на вратите, а ясна стратегия не е
предложена най-вероятно или поне не се забелязва!) ми се струва, че в него цари
някакво странно лекомислие: “Ние ще спечелим изборите, защото… не може и не
бива да не ги спечелим!”, тази догматична увереност изобщо не помага, иска се
нещо друго. СДС в момента е поставен в уникална ситуация, която трябва да бъде
разбрана и проанализирана най-точно, а “мозъците”, доколкото забелязвам от техния
водач, си живеят с някакви “общи уверености” и бълват някакви “празни
увещания”, които, ако бъдат превърнати в политическа стратегия, неминуемо ще
доведат до точно обратното на желаното. Сега ще се поясня…
СДС заедно с партньорите си управлява страната пълен
четиригодишен мандат, това е несрещан случай в демократичната история на
България (Тодор Живков обаче изкара пълен… “40-годишен мандат”, ама онова там е друго!).
Успехите на неговото управление са безспорни, ясни са вече и грешките му, които
са раздути до неузнаваемост от “независимата преса и медии”, на които, за да
правят тази подмяна на реалностите, естествено плащат комунистите. Ако сега в
предизборната стратегия легне догмата, че “успехите са несъмнени”, а също и че
“ние сега живеем по-добре от началото на 1997 г.”, то аз пък смея да твърдя, че
провалът на изборите е гарантиран. Не искам да кажа, че това не са верни и
силни констатации, но те съвсем не са достатъчни
ако се направи най-малък опит да се вникне в душата на обикновения човек,
наричан с гръмкото име “гласоподавател”, за чието доверие всъщност ще се води
предизборната битка.
Ето какво точно имам предвид.
У нас проблемът е, че коренните интереси на хората не се дооценяват от самите тях (най-често или сред т.н. мнозинство), от което следва, че стратегията, която залага на предизборна атака именно в тази област, е губеща: не можеш да го накараш някой да ти се довери като му повтаряш до безкрайност, че “има и трудности, но сега по-леко живеем, а пък също така поне и живеем свободно, чувстваме се човешки същества!”. Тези “общи приказки” на отчаяния от все още несвършващата немотия “обикновен човек” звучат направо като гавра: какво от това че “вървим по верния път”, като аз например вчера, бидейки съвсем обикновен човек, нямах стотинките, които се полагат на сина ми за да си купи закуска (вярно е, закъсня аванса и аз се видях в чудо откъде да намеря тези стотинки!)!? Разбира се, аз като нямам в джоба си така често даже и жълти стотинки, няма да си повредя съзнанието, да “превъртя” и да отида да гласувам за комунистите, защото аз съм друга порода човек, аз съм идеалист и съм готов да гладувам още години наред - за да победи у нас окончателно най-сетне святата за мен кауза на свободата и демокрацията. Но има и хора, които ще направят точно това, защото “отляво” подличко се опитват пак да подведат тези отчаяни хора, като лицемерно тръбят: “Елате при нас, ние ще нахраним и напоим всички гладни и жадни!”, а пък отчаяният човек се поддава на такива съблазни.
СДС и партньорите му постъпват честно, и това е достойно за
възхвала, те никога не си позволиха да лъжат този “средностатистичен избирател”
и да го будалкат като му обещават неизпълними неща, но това има значение за
историята на… морала на демокрацията в България, и също и за далечното бъдеще,
но не сега, непосредствено, и то за спечелване именно на тези избори. Какво тогава трябва да направи в тази ситуация СДС, а
пък за да го направи, то мозъчният му център най-сетне трябва да си пораздвижи
мозъка?
С отчаяният избирател трябва да се разговаря най-човечно и открито, да му се показва защо сега не живеем добре, както би ни се искало, защо той е принуден още да плаща сметките на предишните управници, които всъщност си бяха най-обикновени криминални престъпници и разбойници. Трябва да се представят “голите факти”, но също така интерпретирани по най-честния начин: какво стана и защо така стана с приватизацията, защо у нас няма достатъчно чужди инвеститори, кога те ще се появят, кои точно хора от СДС се опитаха да “понамажат” нещо от приватизацията или от властта и какво точно стана с тях, какво обаче щеше да стане, ако тази приватизация беше направена по най-социалистически, тоест по изцяло разбойнически начин; и други такива прости неща иска да чуе нашият отчаян от положението си избирател. В нито един момент не трябва в този избирател да се появи подозрението, че с него говорят нечестно, че се опитват да го будалкат или подвеждат, че не му казват цялата истина, а че си позволяват да крият част от нея, ако това подозрение се появи, то тогава изборите ще бъдат загубени, независимо от старанията на учените глави от мозъчния център на СДС.
Да, искат се прости и достъпни човешки аргументи за да може нашият
отчаян от положението си избирател още
веднъж да повярва на СДС и партньорите му и да пусне бюлетината, която има
син цвят, и с която се свързва единствената надежда за възкръсването на
България. Изборите ще бъдат спечелени, накратко казано, от СДС само в случай,
че т.н. психологически фактор не бъде
подценен и най-тъпо проигран…
Ето тук според мен се крие залогът за така желаното спечелване на изборите от СДС и партньорите му в ОДС, което ще доведе до това, че България вече окончателно ще се измъкне от онова смрадливо тресавище, в което ни натикаха именно комунистите, а пък сега гадничко се подхилкват и нагло заявяват, че… те трябвало да ни извеждат от него, майчице?! За да няма повече наивници, които да се подвеждат и да вярват на доказани… (ха сега де, коя е най-подходящата дума, вече и думите ми свършиха за тези… шарлатани от БКП/БСП!) и да гласуват за тях, то от СДС се иска само едно: да прояви честност и човечност - само така отново ще бъде разбран и подкрепен.
Това е нещо много
просто, но тъкмо затова е така ефективно и незаменимо.
18 март 2001 г.
Пловдив
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар