Получих от авторката (за публикуване във философското списание ИДЕИ) следното есе, побликувам го веднага (с най-лека редакционна намеса):
Как живеем - богоугодно или човекоугодно?
Д-р Николинка Климукова
Екзистенциалният въпрос: „Как живеем - богоугодно или човекоугодно?“ съпътства земното ми съществуване и изниква в мисълта ми с различна интензивност в зависимост от появяващите се житейски ситуации. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ДОБАВКА: А на авторката написах следното съобщение:
Да Ви попитам нещо:
Въпросът...
"Как да живеем: богоугодно или човекоугодно?"
... си позволих да го редактирам малко, да го променя, струва ми се, че с лека промяна звучи още по-добре.
Ето два варианта с лека редакция, които предлагам аз:
Как живеем - богоугодно или човекоугодно? (Само махнах "да".)
Как живея - богоугодно или човекоугодно? (На мен в този вариант ми звучи най-добре, не знам как Вие мислите?)
Но Вие сте автор, кажете Вие как да остане.
Аз предлагам само лека редакционна промяна (с Ваше съгласие обаче ще стане само!). Предлагам третия вариант, както е сега като най-водещо заглавие.
Засега оставих и трите варианта, за да можете да прецените по-лесно кой е по-подходящ. Като изберете, ще ги уеднаквя.
Това е. Хубав ден!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар