Обичате ли да псувате, да дърдорите мръсни думи и простотии?

Употребата на мръсни думи, неприлични изрази, цинизми, псувни и нецензурни ругателства се нарича копролалия, думата идва от гръцки и буквално означава говорене на мръсотии (на латински: coprolalia; на гръцки: κόπρος – кал, изпражнения и λαλία – реч).

Копролалията е психично разстройство в областта на вербалното поведение, при което срещаме непреодолими импулси към неприлична реч - без да е налице реален повод за това. (Има хора, които във всяко изречение повтарят примерно думата "еб@ си", всеки от нас познава подобни простаци.

Копролалията (по специално псуването на майка) произхожда от Едиповия комплекс, разширен до национална характерология и е негова проекция в поведението на отделната личност.

Това, между другото, е свързано с особена подсъзнателна привързаност към комунизма, който символично убива Отеца във всички негови основни мъжки архетипи: Бог, Цар, Патриарх, Отечество, Баща, Учител и т.н., низвергва Духа и признава и се прекланя единствено пред материализма (mater- майка) и пред многобройните майки: Партията-майка, Родината-майка, Земята-майка, Майката Природа.

Отец Сергий Булгаков твърди: "Болшевизът се роди от псувнята, от псуването на майка”. Наистина, неистовият комунизъм се ражда и се разпространява главно сред нациите, които най-много и най-често псуват на майка: руснаците, сърбите и ние, българите.

Автор: академик Петър Иванов, леко редактиран и допълнен от мен, А.Г.

Прочее, по повод титлата му написах следното там, където срещнах въпросната информация:

Тоз Петър Иванов пък академик ли стана? Какви са тия глупави мании по титли и пагони, Боже мили?!

 

 

В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) 

Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... 

Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! 

Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) 

Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове: 

https://www.youtube.com/@angigog/ 

https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/ 

https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/ 

https://www.youtube.com/@Paralel42/ (Нека тук да стои и този линк, водещ и към този мой блог, за всеки случай.)

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo