Дали романът с работно заглавие "Сладуранкото" не е по-добре да получи заглавието "Сладостта на разврата" или просто "Разврат"?

 

Около моя ("еротично-порнографски" или мръснишки роман (отлежавал повече от 20 години!) стават какви ли не истории вече; ето нещичко в тази връзка: 

Стана нещо много интересно: текстът на романа, кой знае как, е стигнал до... двама прототипа на основните герои в романа и те ме заплашват, че ако го публикувам щели да ме дадат под съд!!! Щото съм искал да печеля пари на техния гръб!!! Представяте ли си?!

Стигнах до 275 стр. в редактирането на романа (формат А5, т.е. като за книга). Романът е 379 стр. Но за днес стига толкова, щото ще ми изтекат очите. Като го чета (най-внимателно го чета и поправям грешките!) откривам, че романът съвсем не е онази глупост, която си мислех, че е. Повече от 20 години е отлежавал. Интересно е, че истинските достойнства на един текст (книга и пр.) изпъкват само след време, като текстът отлежи. И с виното е така. С времето или става оцет, или става най-омайно дъхаво вино...

А ето сега какво е написал Д-р Стефан Кючуков, един от първите читатели на романа СЛАДУРАНКОТО, аз го помолих да каже как е възприел текста:

(Ако не измисля по-добро име може да остане това работно заглавие; прочее, РАЗВРАТ или ПРЕЛЕСТТА НА РАЗВРАТА дали не е по-хубаво име за романа ми?)

 
Братя и сестри, получих предложение от философа Ангел Грънчаров от Пловдив да се запозная със съдържанието на неговия любовно-еротичен роман "Сладуранкото". Написан преди 20 години. Молбата му е да изкажа мнението си.

Не съм критик и не мога да представя професионално становище. В рамките на познанията ми на медик, интересуващ се от проблемите на сексуалността и нейната деградация в днешно време считам, че заключенията ще бъдат полезни на автора.

След първоначалния прочит на първите 4 глави стигнах до следните изводи. В съзнанието ми се породи аналогия с романа "ЖЕНИ" на Хенри Чарлз Буковски. Написан е през 70 те години на миналия век. Отразява моралната криза в САЩ по това време. Къде е приликата със "СЛАДУРАНКОТО"?

В задачата, която са си поставили двамата творци (да покажат духовния и нравствен упадък на свойте съвременици). Всеки по различен начин според възможностите и качествата си.

Да хвърлим бегъл поглед върху действащите лица с няколко думи.

Героят на Буковски Хенри Чинатски (когото критиката определя като прототип на автора) е бохем, завладян от злокачествен хедонизъм. Той се изразява в безброй сексуални контакти (хетеро) с маниакални последици, които са фатални за неговата душевност с подвластна робска насоченост.

Докато героят на Грънчаров (Краси) изпитва дълбок психически драматизъм от борбата със себе си в името на победата над Негово величество НАГОНА. Войната е съзнателна и преднамерена в личностен план. Тя цели да покаже стремежа на човешкият дух към пълно освобождаване и сливане с безусловната Свобода. Последната дава специфичен смисъл на съществуването ни в границите на битието.

Бисексуалните елементи, застъпени в повествованието, са част от творческият похват, който засилва гореописаният драматизъм. Те не са водещи и нямат отношение към идейния замисъл.

В социален аспект философът си е поставил амбициозната цел книгата да "взриви" "заспалият " град (България!), предизвиквайки задълбочени дебати и дискусии по така наболялата проблематика.

Да си спомним думите на великият Фридрих Ницше за произведението "ЕСЕ ХОМО" (1888г.):

"В черновата на тази книга съм заложил взрив. Той е предвиден за цялото човечество!".

На добър час, колега! С теб съм!

А ето още един отзив, на Евгений Тодоров, писател, чието мнение особено много ценя:

Сега за романа. Прегледах изпратеното и да кажа откровено - съм раздвоен. От една страна написаното е грамотно и интелигентно. От друга страна - кой би се купил такава книга? Едва ли някой ще я издаде със свои пари - колкото и да е провокативна. Попадал съм на подобен тип литература и кино, но в това, което познавам, или еротиката е съпътстваща линия на един по-сериозен сюжет и интересни образи, или текстът просто събужда сексуалните фантазии на чекиджиите. Тук гейските сцени ми идват малко в повече - особено в детайлите, не знам - ако това е фокус групата?

Та честно казано, това е текст, който едва ли ще те направи уважаван автор, може да предизвика някакъв скандал, но в познатата ти тясна група. Мисля, че тези, които предизвикат големите скандали - и евентуално търговски успех, едва ли ще реагират...

Та ти решаваш.

Е.

А ето и моя отговор до него, в който казвам неща, свързани, така да се рече, с идеята или концепцията на романа:

Благодаря ти много за отзива и мнението! Аз съм много раздвоен (затова повече от 20 години бях оставил романа да отлежава!) и затова се реших да потърся мнения на различни хора. Общо взето всички сконфузено замълчаха, което показва, което говори много. Грешката ми е, че изпратих за мнение тия първи глави, които са особено скандални. Нататък има сложен сюжет, описания на любовни трепети (както между еднополови двойки, така и между разнополови), има и философско ниво, убедително показващо, че същинска дълбока любов може да се зароди между мъж и жена, а между мъже любовта е съвсем трагична, единствено приятелството (чисто духовната връзка, връзката само на душите!) може да устои на изпитанията на живота. Аз сега чета и донякъде редактирам текста, като го завърша (той окончателно ще излезе към 350 стр.) ще ти го пратя, защото от досега пратеното представата е подвеждаща, целият роман не е само описани еротични сцени в леглото, на маси или на пода. Та ще решавам какво да правя, рискът да не бъда разбран и само да си оцапам името е голям. От друга страна е нужна провокация за да се разгори дискусия около т.н. "джендърски извратености" и съпровождащия ги лъжлив, лицемерен и не по-малко извратен морализъм. Моля те да ми кажеш: съгласен ли си с възпитателна цел да публикувам твоя отзив и това мое писмо в блога си?

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

 

Добави в Svejo