Противопоставянето между роб и господар
Диалектиката на господството и робството е представена не само в нейния източник - "Феноменологията на духа" на Хегел - но също така в рецепцията на последващите автори: Александър Кожев и Жак Лакан. Кожев поставя ударението върху разрешаването на антагонизма между роб и господар в Империята, обществото на Гражданина, с който завършва историята. Лакан предлага да разглеждаме тези теоретически конструкции както от позицията на "смъртта на господаря", така и в ситуацията на "изтънченото господство", което притежава робът и благодарение на което се извършва иманентния разрив в структурата на господарското абсолютно знание...
Диалектика господства и рабства представлена не только в ее истоке – «Феноменологии духа» Гегеля, – но также в рецепции последующими авторами: Александром Кожевым и Жаком Лаканом. Александр Кожев делает упор на разрешение антагонизма между рабом и господином в Империи, обществе Гражданина, которым завершается история. Лакан предлагает рассматривать эти теоретические конструкции как с позиции «смерти господина», так и в ситуации «изощренного господства», которым обладает раб и благодаря которому совершается имманентный разрыв в структуре господского абсолютного знания.
Книгите на Дил, Кожев, Лакан, Хегел, Алтюсер, Курилович можете да си ги свалите и да ги четете, ползвайки ето този линк: https://vk.com/wall-6827569_51356
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар