Гледах най-новото интервю на Осман Октай (при дуото Шекерова-Бенатова). Острите думи против Кирил Петков и Асен Василев бяха според мен за да се подмаже, да омилостиви поне малко ония, които са способни да го пречукат за това, което каза по техен адрес; аз така си обяснявам този изблик: той се уплаши от това, което каза по адрес на кукловодите на Боко и на Пеевски. Разбираемо е, човещинка е, той е възрастен човек и каза на няколко пъти, че му се живее.
На няколко пъти Осман Октай каза, че внимава да не мине некакви граници, щото все още му се живее. Интервюто наистина е интересно, казва доста неща. (Че не вдигал телефона на Костов го обясни с това, че не искал да каже на Костов някои обидни думи!)
Каза много показателни неща за някогашния си приятел Ахмед Доган. Дотам се е опиянил от наркотика на властта, че вече изобщо не вижда реалностите. Никой не знае къде се крие Ахмед Доган, докара се до позорен край. Излиза, че всеки в крайна сметка си получава заслуженото, ето този извод според мен е много важен в чисто човешки план: има и тук, на този свят, някаква висша справедливост; ерго, тъпо е да се правиш на бог и на тарикат; Боко по тази логика го чака може би още по-лош край от Догановия.
Намекна също, че американците много внимателно следят ставащото у нас, а пък директно каза, че руснаците си правят у нас каквото им скимне, чувстват се като пълни господари. Положението наистина е много тежко. Толкова обезнадеждаващо интервю на Осман Октай не е имало досега.
https://youtu.be/Ubqc29cV6Gk?si=mtD0DSWT_7EQWm8x
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар