Голямата руска енциклопедия пише:
"Философията (от гръцките думи φιλέω — обичам и σοφία — мъдрост) — форма на рационално-теоретично мислене, имаща за свой предмет изследването на пределните характеристики на битието, взаимоотношенията на човека и света."
Аз твърдя, че това разбиране е невярно, опростява същината или естеството на философията, изкривява смисъла. Що е философия съм показал пределно ясно в моите книги, особено в моя лекционен курс по философия, който издателство ИЗТОК-ЗАПАД издаде под формата на книга, това е книгата със заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА и с подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия". (Има я съвсем достъпна и в електронен вариант, за онлайн-четене: в моя блог можете да я намерите!)
Който се изкаже по горното определение и опита да обясни своето разбиране за философия, съм готов да публикувам коментара му във философското списание ИДЕИ. Интересува ме какви са разбиранията за философия в нашето общество, какви представи за философията битуват в съзнанията ви.
На тия, които се изкажат, ще им дам награда: хартиеното издание на горната книга. С интерес очаквам ще откликне ли някой.
Благодаря предварително на всички, които ще имат смелостта да кажат какво мислят по поставения въпрос!
Освен
това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие
спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът
тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в
живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му
изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо
повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не
се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а
непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,
че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си,
което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само
когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си.
Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си,
от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар