Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 8 септември 2024 г.

Как Русия постъпва с руските лауреати на Нобеловата награда?

5 facts about Ivan Bunin, Russia's first Nobel Prize-winning author

ВАЖНО!

Преди много години, тръгнал съм към университета за изпит по руска литература. Никога не съм бил от студентите, които се изтрепват да учат за изпити, но тъй като обожавам руската литература, чувствам се естествено подготвен и със знания достатъчни, за да си "взема" изпита.

Тегля листче, пада ми се Булгаков. Тегля второ листче, пада ми се "Руски лауреати на Нобелова награда". Както вече казах, винаги съм минавал тънко по изпити, но този път ясно виждам една добре очертана шестица.

Преподавателката казва: "Аз май не съм Ви виждала?", аз ѝ викам: "Ееее, ама може ли такова нещо, та ние поне един-два пъти сме се виждали с Вас — ако не на лекции, то поне из коридорите на университета!". Тя вика: "Здраве да има, започвайте!".

Започвам с Булгаков, жената започва да се изненадва изключително приятно, личи ѝ. Непознат човек, пък подготвен — става ѝ топло едно такова.

Стигаме до втория въпрос и аз казвам, че руски носители на Нобелова награда практически няма. Тя вика: "Ама как да няма!?". И аз викам: "Ми, ей така! Няма!".

Не знам дали сте чели Бунин. Ако не сте, прочетето го: истински майстор на разказа, с възхитителен, как да кажа, аристократичен стил. Това е първият руснак, носител на Нобелова награда за литература, през 1933-та я получава.

Само че Бунин не просто не живее в Русия, той бяга от Русия, още през 1919-та. С последните емигранти, едвам се измъква.
Борис Пастернак получава Нобелова награда най-вече заради "Д-р Живаго". Само че "Д-р Живаго" изобщо не е издаван в СССР, за пръв път излиза от печат в Италия. И Пастернак го притискат да се откаже от Нобеловата награда. Преди това над 20 години го мачкат и го цензурират, след тази Нобелова награда направо го съсипват. Руснаците за пръв път могат да отворят "Д-р Живаго" чак през 1988-ма.

Същото е и със Солженицин — разнасят го по затвори и лагери, а след като "на Запад" се публикува "Архипелаг ГУЛАГ", направо го изпъждат от СССР.

С Бродски е същото, не знам дали знаете, но той е съден за "тунеядство". Целият му живот в СССР е работа по моргите, принудителен труд с цел възпитание и живот сред най-голямата тиня на обществото. Добре, че и него накрая го изпъждат, та отива в Щатите, та да има възможността да получи Нобелова награда за литература.

Единствено Шолохов някак може да бъде определен като руски нобелист. Макар че, по-точно е да кажем, че е съветски нобелист. "Тихият Дон" е страхотна литературна история, но и много важна за времето си — като цяло новата съветска власт има сериозни проблеми с асимилирането на казаците и този роман изиграва една силна и положителна роля.

Та това са руските носители на Нобелова награда за литература, приятели. Гонени, пъдени, мачкани и неиздавани в собствената си страна. Затваряни, малтретирани, цензурирани и унижавани. Това е отношението на тази страна към най-талантливите, към най-способните и към най-мислещите. Тя е направила всичко по силите си четири от пет литературни лауреата не да бъдат част от нея и нейното възвисяване, а да нямат нищо общо с нея.

Това е свободата, която се дава там. Не го забравяйте.

Шестица ми писа.

Филип Василев: Вместо Шолохов Нобелова награда е трябвало да получи Ахматова, но в последния момент кандидатурата е била отклонена, защото не била "съветска писателка", което е абсолютно точно. Но Шолохов не е автор на романа епопея "Тихият Дон". Доказано е от години чрез прецизен лингво-семантичен анализ и на базата на неопровержими факти. 18-годишен младеж, без жизнен опит и с оскъдно образование е изключено да познава така добре историята и бита на казаците. За автор на романа се смята казашкият писател и краевед Фьодор Крюков, който публикува свои разкази и очерци със сюжети от казашкия живот още преди октомврийския преврат и е доста по-възрастен от Шолохов. Крюков умира от тиф по време на Гражданската война, а ръкописът на романа е бил в дисагите към седлото на коня му, докаран в станица Вьошенская. Там местната ВЧК го открива и се е взело решение ръкописът да бъде обработен от опитни литератори, а за негов автор да се обяви младият чекист Михаил Шолохов.

От Мрежата

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...







Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

Грънчаров, пишете си защитната реч за пред Надодния съд. Още малко ви остана. С падането на режима на Зеленски ще паднат и вашите червени тикви.