Получих съобщение с много хубави въпроси от един от участниците в месинджър-групата на Философския дискусионен клуб; отговорих му и понеже смятам, че и въпросите, и отговорите могат да са интересни и за друго хора, ги публикувам и тук, а също така и в блога си (идеята, както знаете, е да се изкажат и други хора и да се породи една хубава, ползотворна дискусия!); ето, моля, четете:
Alexander: Смятате ли, дали Русия след Путин хуйлото би се променила към добро? Аз в началото се надявах. Уви все повече че убеждавам, че понятия като мизерия, войнолюбие, феодализъм, империализъм и диващина са индоктринирани в масовия руснак и светло бъдеще не чака тази територия. Под руснак визирам московит или петербургски гражданин, понятие си нямам относно отдалечените от централното управление народности, които на всичкото отгоре уви, пребивават в брутални, мизерни условия, както знаете. Инфраструктурни, икономически, местно феодалски...Alexander: Не знаех, но четох днес, че женското руско население значително допринесло относно прекратяването на инвазията им в Афганистан.
Ето как отговорих на Alexander:
ПО ВТОРИЯ ВЪПРОС: Вярно е. Но тогава майките на убитите в Афганистан (а те бяха в пъти по-малко отколкото сега в Украйна!) понеже при Горбачов имаше демокрация, излязоха на протести и войната беше прекратена. Самият Горбачов не беше луд като Путин. Тъй че сега майките на убитите войници са оскотели дотам, че се радват на "Ладата", която Путин им дава вместо сина; даже някои искат да пратят и втория си син, за да имат втора "Лада". Лудницата в Русия сега е страшна!
ПО ПЪРВИЯ ВЪПРОС: Аз продължавам да смятам, че свободата и всичко, произтичащо от нея (разумност, истина, морал, духовност, култура, демокрация, достойнство, човечност и пр.), са УНИВЕРСАЛНИ, ОБЩОЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ, от което следва, че не само руснаците, но дори и увредените от комунизмо-путинщината българи, пък дори и арабите, даже и китайците и ескимосите дори са способни не само да пожелаят да живеят в условия на свобода, но и неминуемо да започнат всеки ден да се борят за свободата си, т.е. да осъзнаят, че без свобода животът не е достоен за човека, т.е. не заслужава да се нарече човешки живот.
Въпреки реакцията на т.н. "консерватори" (тип Тръмп-Путин!), (които са инженерно-политически продукт на КГБ!) срещу либералната философия, аз продължавам да поддържам такъв един дясно-ориентиран либерализъм, който, по моето дълбоко убеждение, точно отговаря на ценностите на Христовото учение. Т.е. аз продължавам да бъда привърженик ДЕСНИЯ ХРИСТИЯН-ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар