По повод мои снимки от вчера и по повод на един видеодиалог, проведен с д-р Ст. Кючуков в подножието на хълма Бунарджик в Пловдив (там, където долу, в подножието, под ботушите на грамадния гранитен мастодонт на окупатора "Альоша", разположен на върха на хълма, се намира миниатюрното бюстче на Апостола на българската свобода Васил Левски!) един анонимен ми зададе въпрос, на който отговорих, ето тук и въпроса, и отговора (публикувам ги щото има доста хора у нас, които са с увредени от немислене и от блокирал разсъдък глави!): @user-dc9zo7ek5j: Грънчаров, имам интересен въпрос към Вас: по времето на социализма така ли разсъждавахте за "окупаторите"?
Моят отговор:
Съветско-руските окупатори си бяха окупатори и преди, по времето на блудството на социализмо-комунизма у нас, и досега (нищо че пропагандата лъжеше, че Альоша е "паметник на братята-освободители"!). Нещо като е истина, то си е истина независимо от това какво е мнението на този или на онзи. От юношеска възраст аз бях осъзнал тази тъй проста истина.
Нема никакво значение какво мислят немислещите или пък робуващите на лъжливите догми за "братята-освободители". Не 100, не 1000, ами 100 000 по 1000 пъти да бъде повторена една лъжа от пропагандата, тя си остава лъжа, вярно, има наивни хора, които се подвеждат, но това не променя факта, че истината си е истина, пък макар и да е слабо разпространена в главите.
ДОБАВКА (ЛЪЖЛИВА РУСКА ПРОПАГАНДА!):
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар