Иронията на Сократ - това е отношение от разстояние към другия, но отношение истинско, изразяващо този основополагащ факт, что всеки от нас - това неизбежно е Аз - е сам, но признаващ себе си само в другия; такова отношение се опитва да насочи Аз и Другия към свободата. Съвсем като в трагедията: и двамата провници са оправдани, и истинската ирония използва двойнствен смисъл, който е присъщ на нещата. Няма никаква самодостатъчност, има само ирония както по отношение към другите, така и по отношение на самия себе си.
_____
Морис Мерло-Понти "В защита на философията"
Ирония Сократа — это отношение на расстоянии к другому, но отношение подлинное, выражающее тот основополагающий факт, что каждый из нас — это неизбежно Я — сам, но признающий себя только в другом; такое отношение пытается направить Я и Другого к свободе. Совсем как в трагедии: противники оба оправданы, и подлинная ирония использует двойственный смысл, который присущ вещам. Нет никакой самодостаточности, есть только ирония как по отношению к другим, так и по отношению к себе самому.
_____
Морис Мерло-Понти "В защиту философии"
Книгата "В защита на философията" на Морис Мерло-Понти можете да си я свалите като ползвате ето този линк: https://vk.com/wall-6827569_52006
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар