Следва винаги да се стремим да побеждаваме по-скоро себе си, отколкото съдбата си, да изменяме своите желания, а не световния порядък и изобщо да привикнем към мисълта, че в пълна наша власт се намират само нашите мисли.
Рене Декарт, «Разсъждение за метода»
Тук обаче си позволявам да възразя на великия Декарт: нима наистина нашите мисли са "в пълна наша власт"?
На пръв поглед е така, добре звучи, нали така?! Но ако се позамислим повече какво излиза?! Та нима мога да си мисля каквото ми скимне?! Мога, ама няма как: щото моите мисли не бива да са произволни, а да работят за истината, да служат на нея, да са в съответствие с нея. Ако не е така, аз тогава мога наистина да си дърдоря каквото ми скимне, мога да лъжа колкото си искам, нали така?!
И ето, тогава ще настъпи пълен произвол в сферата на мисълта (моята в началото!), а оттук, ако всички хора почнат да правят същото, давате ли си сметка докъде ще стигнем? Ще настъпи пълен хаос и в живота ни, даже животът ни ще стане напълно невъзможен.
За рационалиста Декарт нашите мисли по начало следва да са разумни, т.е. следва да отговарят на истината, да й служат, но в нашата епоха на поголовно оглупяване и на "постистината" (поради манията да се ползваме от свободата на мисълта изцяло произволно, на който както му скимне, както му се прииска!) огромната част от мислите на хората на съвсем субективни, са емоционално оцветени, са изкривени от пристрастност, от маниите, на които толкова много хора робуват (примерно от "безразделната и тъй чиста любов към Русия и към... Съветския съюз"!), т.е. са по начало неверни, лъжливи, подвеждащи, са съблазнителни, но отровни, да, такива мисли тровят душите ни!!!
И какво излиза тогава, какво да правим в тази наша епоха на "пълната свобода над нашите мисли", а, мосю Декарт?! Да се хванем за гушите ли, щото половината човечество е оглупяло и вярва на своите безплодни и лъжливи мании ("Ще направя Америка отново велика... като окупирам Гренландия и Канада!"), а другата половина, слава Богу, още има здрав разум и се чуди как да противодейства на толкова полудялата и побесняла даже друга негова половина?!
Питам само. Мосю Декарт няма как да ми отговори, прочее, той вече е дал своя отговор, той е в книгите му. Но аз питам вас, тъй умните мои съвременници. Ако искате да поговорим по тия неща, елате в нашия Философски дискусионен клуб, който се събира в 8 часа всяка сутрин в ютюб-канала ПАРАЛЕЛ 42, там ще обсъдим ето каква тема:
ИМАМЕ ЛИ ПЪЛНА СВОБОДА В СФЕРАТА НА НАШИТЕ МИСЛИ - И ЩО ИЗОБЩО Е СВОБОДА, ЩО ЗНАЧИ ТАЗИ ДУМА?
Каня ви най-чистосърдечно. Е, иначе вий продължавайте да си се правите че не забелязвате нашия клуб и продължавайте да търчите като стадо в лъжливите канали на тъй "мъдрите" таваришчи Карбовски, Андрей Райчев, Цанов, Киро Брейка, Мартинчу Петрушев, Нидялку Нидялкув и Страхил Страшний, Ивелинчо Величавий, където щу чуете и тъ самоотвержените таварашчи прафесар Ива Хръйстав, дацент Вацев, Явор Дачковый и так далее е таму подабнае, т.е. там ще чуете цялата неуморна руская папагалская и мерзавская медийная свол@ч, пажалуйста, идите само там, нас продължавайте да се праите, че не ни забелязвате!
Е, знам, че вие, хората от т.н. ДЕМОКРАТИЧНА И РЕФОРМАТОРСКА ОБЩНОСТ не ходите там, при дачковци и ивохристовци, но и вие нас не ни забелязвате, защо ли, щото сте много важни и ни пренебрегвате щот ний не сме звезди, така ли, правилно ли ви разбрах мисълта?! Здраве да е де, ходете където искате и слушайте когото искате, правото си е ваше, отговорността - също, моралът най-вече също си е напълно ваш.
Благодаря за вниманието!
Приятни размисли ви желая!
В 8 часа Философският дискусионен клуб се събира все пак, ако искате, елате, при нас има пълна свобода и на мислене, и на говорене, но ний все пак обичаме истината дотам, че я боготворим, така да се каже!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар