Нуждаем се от съвсем човечен разговор за дясното, и то без да се делим на "избрани" и "селяндури", на "партийци" и "профани" и прочие, и прочие

Партийният активист на ДСБ и същевременно свободен блогър г-н Радан Кънев е написал любопитно съчинение в блога си, наречено Черна котка, бял котарак. "Европейско развитие" и балканска скара. То всъщност е пояснение и опит за популяризация на негова фундаментална статия, публикувана в партийния орган, именно в-к СЕДЕМ, която е с твърде забележителното заглавие Морковът и тоягата.

Прочетете тия статии ако имате време, наистина са твърде любопитни и показателни. Разбира се, както винаги става, още по-интересни са разразилите се след това дискусии и коментари, които аз специално чета със затаен дъх: неслучайно е казано "Глас народен, глас Божи!". Това беше шега, а сега ето какво рекох да напиша там и аз, и понеже ме е страх г-н Кънев да не се разлюти и да не го гилотинира, реших да публикувам текстчето си и тук, та белким се запази за историята:

За малко да пропусна великолепното твърдение на г-н Кънев, което е така благодатно за духовити импровизации, че няма да се въздържа и аз да напиша нещичко. Става дума за тия фундаментални слова, които заслужават да се изпишат със златни букви в бъдещия неръкотворен паметник-пантеон на историята, на възходите и на паденията на традиционната (автентичната) десница у нас:

Изход има :) Партиите и политиците от СК имат безусловна идентичност - тази на "политически локомотив", който предлага, отстоява и налага непопулярни, но и неизбежни политики и решения.

Този стил на изразяване - "Нашата партия е политически локомотив на историята" - навява едни не съвсем радостни за дясноориентираните люде асоциации от недалечното минало; не смея да твърдя, но съм сигурен, че ако се поразровя из събраните съчинения на Ленин, Сталин, Г.Димитров или Т.Живков, ще намеря доста цитати, дума по дума съвпадащи с този твърде уязвим от всяка една гледна точна образ на "автентичната десница" като политически локомотив. Разбира се, намерили са се веднага остроумни хора, които така добре са иронизирали иначе фундаменталната идея на г-н Кънев, че на мен не ми се налага да добавя почти нищичко в това отношение.

Аз искам обаче да обърна внимание на нещо друго, пак свързано с и въртящо се около метафората на "локомотива", а донякъде и с тази на влака, който този локомотив тегли.

Локомотивът има "Кормчия", "Велик Машинист", който го управлява, който с твърда, сталинска ръка задава и направлява "единствено верния курс" - към възход, към велики дела и постижения, към всестранен разцвет. Локомотивът също се асоциира със свирката, твърде писклива и пронизителна, впрочем, за надуването на която отива обикновено твърде значителна част от енергията, от парата, предназначена по начало за теглене на вагоните. Тук не е зле да припомня оня знаменит виц, касаещ това защо влакът на социализма нещо не ще да върви. Аз не го помня, по начало хич ме няма в помненето на вицове, ама ще кажа само това, което се сещам:

Та влакът на комунизма-социализма, знайно е, още при Ленин почнал да скрибуца и да спира. Ленин се опитал да преодолее кризисната ситуация, доколкото си спомням, с една реч, тоест надул свирката на локомотива, ала в резултат влакът (и локомотивът) хич не се повлияли и не мръднали от мястото си. Като дошъл Сталин, той пък се постарал да реши проблема с упорито нетръгващия влак, като приложил едно просто, но затова пък най-изпитано средство: наредил да застрелят машинистите и целия обслужващ персонал на влака. Естествено, влакът отново не потеглил. Не помня наистина какво средство приложил следващия вожд, именно Никита Хрущов, според оня автентичен виц, нищо чудно да е опитал да подпали казана на спрелия локомотив с царевица, отгледана с растения, посяти на полярния кръг, или някакво още по-щуро средство е приложил знаменитий херой Никита. Спомням си обаче великото средство, което приложил таваришч Леонид Илич Брежнев: той наредил на всички, на пътници, кондуктори и пр., да се преструват, че влакът все едно се движи, да се клатят и пр., и така се създала илюзията, че влакът все пак сякаш върви. Горкият Горбачов обяви, че влакът не само е спрял и е излязъл от коловоза, но и че изобщо е амортизиран, т.е. трябва да се даде за старо желязо поне.

Да прощава г-н Кънев, че точно такива асоциации обземат моето деформирано от толкова много преживян комунизъм съзнание (цели 30 години от живота ми минаха при комунизма!), но ще кажа и още нещо, с което и ще завърша.

Метафората на "автентичната десница" като "политически локомотив" на историята е уязвима от много места и не е дясна по същество. Локомотивът ТЕГЛИ всичко, докато дясната нагласа предполага не някаква си там партия да тегли "масите" (това е дословно повторение на теорията на комунистите за партията като двигателна сила, като авангард на "работническата класа"), напротив, автентично дясната стратегия включва в себе си това "масите", съставени от индивиди и личности, да бъдат най-многото ВОДЕНИ (но не ТИКАНИ!), т.е. да бъдат оставени сами да ръководят живота си според според свободата си, според това както намират за добре. А пък дори и организацията на обществото следва да бъде постигната чрез самоорганизация, т.е. чрез активността на самите граждани, чрез механизмите на демокрацията и пр.

Ето защо идеята за синята партия като локомотив, теглещ "дивите и потънали в предразсъдъци неразумни и недостойни за прогреса маси", не само е анахронична като представа, но е и обидна за всички ония "непартийци" като мен, които се считат за дясноориентирани. Е, не винаги и все правилно мислещи като "партийците" Радан Кънев и Борис Станимиров, но все пак опитващи се да мислят, и то да мислят с толкова човешки по същество грешчици, които по тази причина трябва и чат-пат да бъдат извинявани.

Спирам дотук. Аз почнах в блога си един разговор върху катастрофалната ситуация, в която се намира "автентичното дясно" или "традиционната десница" у нас (виж също и ТОВА). Каня всички, които се интересуват, да участват в този разговор. Той ще бъде поставен на едно по-високо, не просто "политологично", а предимно личностно и ценностно ниво, което не е задължително да бъде определяно като недостатък - или като просто "излишни философски нелепици", както обикновено "партийците" възприемат моите текстове.

Смятам обаче, че се нуждаем от съвсем човечен разговор, без да се делим на "избрани" и "селяндури", на "партийци" и "профани" и прочие, и прочие. Впрочем, оня, който дели хората на "наши" и "ненаши", на "избраници" и "ония, някакви си там от низините", който се е обявил за елитарен и "целунат от Господа", няма никакво основание да се смята за "десен", камо ли пък за автентичен такъв...

Добави в Svejo