Ще продължа своите анализи по темата за ценностната идентичност на личността. Спомняте си, вече заявих, че ме интересува тази тема, поради което правя някакви свои си проучвания по нея – с моите ученици. Стремя се да ги предразположа да се замислят и на тази основа след това да разговарят за своите ценности, за личните си ценности.Обикновено констатирам, че при младите се чувства едно неудобство да се говори за тия неща. Това е от една страна: налице е, личи си едно нежелание да се разговаря – сякаш не виждат смисъла. Но аз имам чувството пък, от друга страна, че младите сякаш не могат да разберат точно въпросите ми; представяте ли си? Това е ужасно – стига и ако е точно така, понеже им поставям твърде елементарни по същество въпроси, а учениците, с които обикновено разговарям, са 17-18-19 годишни.
И ето, често им обяснявам какво представлява темата, колко е важно човек да си даде сметка за собствените ценности, да ги открие, да ги осъзнае, пък на тази основа да почне да внася някакви корекции в ценностите си. И то в своите действителни ценности, а не според някакви желани – или пък предпочитани от някаква общоприемлива позиция – представи. ПРОДЪЛЖАВА >>>>
Няма коментари:
Публикуване на коментар