Блогърът Валентин Михалев е предложил идея за обединяване на блогърите в матрьялец, наречен Обединени Български Блогъри (виж също и ТОВА). Реших да изразя и аз своята позиция по идеята, понеже отдавна съм предлагал най-различни форми на единодействие на блогърите(примерно подхвърлянето ми за "блогърско цунами" спрямо властта и др. такива), които обаче бяха приети от мнозинството от нашите толкова толерантни блогъри с ледено мълчание. Та ето какво написах там:Идеята е добра, но нали имаше нещо подобно, нали имаше сдружение, наречено "Наша България" (или нещо подобно)? В което обаче не допускаха всеки блогър, а само от "наште" (които си приватизираха един вид не друго, ами... България!).
Разбира се, трябва да се осмисли формата на сдружаване и обединяване, понеже целта е налице, ала тя трябва да придобие адекватен свой израз в някаква форма, придаваща единство на блогърите. Би следвало да е демократична общност, в която обаче има най-либерални правила, зачитащи суверенното право на свобода на личността; в свободата се корени силата на блогърите, а всяка организация е ограничаване; допустимо е ограничаване, ала само с оглед на някаква общополезна цел.
Сега както разбирам в това блогърско сдружение, с оглед на се избегне политизирането му, няма да бъдат приемани хора с ясна гражданска и политическа ангажираност, правилно ли съм разбрал? Значи ако е така, ако се извежда като постулат политическата необвързаност на членуващите в тази общност, то правилното е та да се нарече "Общност на политически неангажираните блогъри", което вече е разделение.
Защото ако под "обединени блогъри" се разбират политически неангажираните, сиреч, ония блогъри, които нямат политическа инедтификация, които не споделят определена политическа философия и пр., от това произлиза, че ще бъдат дискриминирани блогъри като мен, които не се страхуват да заявят ясна политическа позиция. Ако "типичният блогър", подходящ за туй сдружение, е от типа "Балтазар Иванич", който се преструва на неутрален и обективен, тогава нищо не пречи сдружението да се нарече "Сдружение на блогърите, сродни души на образцовия блогър от типа Балтазар Илич". Защото ако изискването за присъединяване на блогъри към това обединение е споделянето на принципа за пълна политическа индифирентност, смятам, че тогава никой няма да се впечатли от една такава, пък макар и "обединена", блогърска общност, която предварително и сама, тъй да се рече, се е самоскопила, т.е. собственоръчно е изтръгнала тъкмо жилото, което може изобщо да впечатли някой, особено пък управляващите.Иронизирам, ала го правя съвсем умишлено: който познава отчасти нашенската масова психология още сега може да предвиди начините, по които може да бъде дискредитирана и опошлена всяка, дори и най-смислената идея. Ако тази опасност от субективизиране и "приватизиране" на идеята от опредлена групичка блогъри, опитващи се да наложат като всеобщ критерий своя вкус, бъде надмогната, тогава нещата могат да се случат по начин, строго отговарящ на идеята.
5 коментара:
А вие бихте ли приел да сте в един съюз с крайнолеви блогъри например? Защото ми се струва, че вие искате крайнодесен блогърски съюз. А хората искат заедно да се забавляват.
Г-н Грънчаров,
Дано изопачаването на събитията, в което признавам имате умение, ви помогне да удовлетворите персоналните си амбиции
Признавам си, не мога да разбера по-точно какво съм изопачил?! Това, че имаме различни виждания по даден проблем не значи, че аз "изопачавам" нещо, щото нито едно мнение не може да се приеме за "единствено правилно" или меродавно.
А що се отнася до моите "персонални амбиции" ми се струва, че в случая, по тази тема, по темата за "обединените блогъри" прекалено и несправедливо ме надценявате: нямам никакви амбиции :-)
"щото нито едно мнение не може да се приеме за "единствено правилно" или меродавно. "
- освен вашето, очевидно.
Изобщо не е очевидно; дали едно разбиране "тежи повече" зависи от обосновката му, от аргументите, дадени в негова подкрепа; ако някой чувства слабост в аргументацията си, за това не му е виновен опонентът, който по тази причина трябва да бъде обвинен във всички човешки и нечовешки грехове.
Просто се иска да се постараеш да подкрепиш разбирането си по-основателно, т.е. да го сам да го осмислиш по-пълно и по-цялостно - или, ако пък си осъзнал, че мнението ти не струва, нищо не пречи да се откажеш от него; което е признак за великодушие - поради което малцина са способни на такъв жест.
А дребнавите души злобеят срещу ония, които имат принципи и идеи - и които не се държат като ощипани моми когато някой каже или напише нещо, не съвпадащо с неговата бедна представа за нещата...
Това са прости и очевидни неща. За жалост трябва да се повтарят непрекъснато в милото ни Отечество; щото нацията ни се нуждае спешно от просвета, от интелектуално ограмотяване, от духовно и нравствено очистване най-сетне...
Публикуване на коментар