Някои все още мечтаят, представете си, за "Живот след капитализма", т.е. за "умиране" на капитализма и за възцаряването на някакво "общество на пълното щастие", в което индивидът и неговата свобода не значат нищо; щото това са опорните точки на свободното общество, наричано от враговете му "капитализъм". А по-скоро мечтаното от тях общество следва да се нарече общество на всеобщата печал, щото ние съвсем доскоро имахме възможността да се "наслаждаваме" на едно такова общество, надмогнало капитализма. И стигнало точно по тая причина до под кривата круша, до всеобща бедност, до крах на самата човечност и най-първобитни атавизми, които още теророзират многострадалната ни родина!Други пък, примерно "най-прогресивният" ляв блогър И.Марков, громят най-редовно привържениците на капитализма, щото, разбира се, не бива да има хора на тази земя, които не споделят лявата мъгла. Ето че преди известно време попаднах в блога на този последния, понеже ме привлече заглавието, именно Простата истина за неолиберализма; сиреч, прииска ми се и на мен да бъда посветен в тази истина, щото наистина левите най-добре знаят що представляват идеите на десните; това е така, щото те, разбира се, от всичко поназнайват най-добре, щото са най-сведущи по отношение на останалата непосветена част на человечеството.
Написах там една малка реплика, а после необолшевишките противници на (нео)либерализма, както се полага, ме обругаха както само те умеят. Забавно е в края на първото десетилетие на 21 век човек да има възможността да се наслади донасита на "мисловни" стереотипи, характерни ако не за 30-те години на ХХ век, то поне на 70-те години на същия този век. Ето най-сюблимните моменти от тази забавна история, пряко възкресяваща уж отминалия задушен дъх на "близкото минало":
Анонимен рече: Тук може да се намерят още много много неща по тази тема... Ноам Чомски, Наоми Клайн, Грег Паласт, Арундхати Рой, Майкъл Албърт, Ален Бадиу, Лоик Вакан, Лестър Браун, Славой Жижек и доста други.
Апостол Апостолов каза: Ще перефразирам Венци Стефанов: "На неолибералите трябва да се бият по 100 тояги на голо!"
Ангел Грънчаров каза: Забравихте да споменете, че проф.Вучков също е един от най-големите противници на неолиберализма, да не говорим за Гоце Първанов и много други такива мислители, гордост за българския пейзаж от носталгици спрямо комунизма :-)
БАЛТАЗАР ИЛИЧ каза: Абе, Грънч, нали бТК те изнеолиберализи и ти опища орталъка :D :D :D Винаги ще има някой да е недоволен, но това не значи, че е прав :D
krlkirilov каза: На този свят няма абсолютни неща, затова всяко нещо си има предимства и недостатъци. Такива филмчета, които показват само недостатъците без да се опитат да покажат и положителните страни са едностранчиви и манипулативни. Неолиберализма има и много положителни неща. А колкото до държавните регулатори, те вършат работа стига да не са корумпирани. Един държавен регулатор "пропит" от корупция е 100 пъти по-вреден и по-опасен (надавям се поне с това да се съгласиш) от неолиберализма.
epistemic mürk каза: жал ми е кви необразовани коментари прочетох.. и в моя блог същите... хубаво е да си завреш гнусния менторски тон отзад. и да четеш малко повече преди да даваш експертни мнения.
И.Е. Станков каза: Спокойно, Илия, както е имало убедени градящи комунизъм през развития социализъм на 80-те в България, така и сега има убедени градящи неолиберализма, макар и резултатите от граденето да дават сериозни оттечки в световен план. ;)
Господин И каза: И.Е. хубаво, ама докога ще ги оставяме да експериментират върху нас и съдбите ни, тия... "градящите"?
И.Е. Станков каза: Илия, това беше всъщност повече като коментар към тях. Да градиш чист комунизъм в ерата на разпадащият се източноевропейски строй е също толкова напредничаво и изпълнено с реализъм, колкото да градиш неолиберализъм в момента, когато пясъците под основите на високите му Дубайски кули силно се раздвижват.
А най ми е забавно, когато отричането на радикалните неолиберални религиозни вярвания директно се интерпретира като желане за връщане на комунизма и Сталин. Няма лабаво :) Но всъщност не е толкова забавно, защото тази догма е тотално на власт в България. От правителството, през казионните тинктанкове до медиите и самата мафия, на която тя няй отърва.
Ангел Грънчаров каза: Откога "градящите" са неолибералите?! Аксиома, близка до всеки ум е, че експериментаторите с човешките общности ("градящите") бяха леви, сега научавам, че не било така; неолиберализмът, както всеки автентичен либерализъм, залага на индивидуалното, свободно и отговорно правене на собствения живот, ерго, тук за никакво общо, експериментаторско "градене" на колективния, на общностния живот не може и дума да става!
Все съм срещал ляво и безпринципно увъртане, ала младият г-н Марков надмина всички; той умее да увърта така невинно, че все едно е завършил пет-шест АОНСУ-та :-)
epistemic mürk каза: 'А най ми е забавно, когато отричането на радикалните неолиберални религиозни вярвания директно се интерпретира като желане за връщане на комунизма и Сталин. Няма лабаво :)'
станков, това е именно голямата трагедия на върлите анти-комунисти в бг: възпроизвеждат до последната буква типичното комунистическо мислене за света от времето на студената война: 'или си с нас или против' света е черно-бял за такива. хем са големи анти-комунисти, хем не се осъзнават колко се доближават до (авторитарните) комунисти в начина си на мислене. да не говорим за култовете към личността на този или онзи лидер, като на жалките отрепки от рода на ангел грънчаров. ангеле, няма да се учудя ако направиш мавзолей на костов.
epistemic mürk каза: ангел, какво е 'автентичен' и 'неавтентичен' либерализъм?? хахаха... ти си мислиш как неолиберализма е едва ли не природно продължение на либерализма. нали си фолософ, толкова ли не можеш да видиш разликите???
Анонимен каза: "Откога "градящите" са неолибералите?! Аксиома, близка до всеки ум е, че експериментаторите с човешките общности ("градящите") бяха леви, сега научавам, че не било така;"
Тези, които защитавате нео-либерализма изобщо чели ли сте как възниква той? Запознати ли сте, че първоначално това е било просто лабораторна теория на Чикагската школа на Фридман? Знаете ли, че неговото прилагане на практика е наложено с военна сила? Че Чили и други страни са ползвани като експеримент именно от Фридман и последователите му? Стига вече с тази "естественост" на нео-либерализма, вземете за прочетете например "The Shock Doctrine" на Наоми Клайн, специално Глава 2...
Как можеш да защитаваш нещо, което дори не познаваш и чиято история дори и не знаеш?Толкова си приличате с болшевиките, че нямате представа дори...
Кой изобщо ви говори за връщане на плановото стопанство и СССР? "Ако не си нео-либерал, значи си гаден комунист". Това е крайно плосък начин на мислене...
epistemic mürk каза: ахха анонимен, ти пък, военна сила... либерализма и неговото 'естествено' продължение неолиб. просто 'извират' съвсем 'природно' от човешката душа, стремяща се към свобода, просперитет и т.н. алабалия. кой ще тръгне да ти чете история за тия работи... поздрави!
Кирил Кирилов каза: Наистина трябва малко да се почете за да се коментира тази тема. Как може въобще да сравнавате комунизма с либерализма. Комунизма се стремеше държавата да контролира всичко, от икономиката до личният живот на гражданите. Либерализма се стреми към точно обратното, по-малко държава за сметка на икономическите и лични свободи. Неолиберализмът се заражда през 20-те и 30-те години на XX век, а в следвоенните години неговите принципи се избистрят и утвърждават. Теоретичните основи на неолиберализма произлизат от класическия либерализъм на XIX век. Общото между теоретичните концепции на класическия либерализъм и неолиберализма е, че най-доброто икономическо устройство е това, което е изградено на основата на пазарното стопанство, което се регулира от механизмите на свободната конкуренция. Но за разлика от либералните класици, които изцяло отхвърлят държавната намеса в икономиката, представителите на икономическия неолиберализъм признават намесата на държавата в икономическия живот, но само когато тя запазва основите на пазарното стопанство и свободната конкуренция. Държавите в които неолиберализма е навлязъл дълбоко в икономическият живот а това са Англия (Лондонската школа), Германия (Фрайбургската школа), САЩ (Чикагската школа), Франция, Италия и Белгия, са всъщност държавите с най-голям жизнен стандарт на населението.
Още малко за неолиберализма.
Господин И каза: @Кирил Кирилов: Може би имаме нужда от леко избистряне на концепциите.
Когато говоря за неолиберализъм, имам предвид най-вече икономическата теория, която се свързва с т.нар. "Чикагска школа" и която се проповядва от теоретици като Милтън Фридман (най-вече), но също Айн Ранд, Фридрих фон Хайек и т.н.
Това, което казваш за държавна намеса, която не изкривява конкуренцията не е коректно. Виждането на Фридман е, че единствената роля на държавата е "да осигури правото на собственост срещу външна и вътрешна заплаха" (тоест полиция и армия). Всичко останало трябва да бъде регулирано от пазара.
Тоест Фридман и неолибералите отричат всякакви регулации, които целят да предотвратят замърсяване на средата, презастрояване на градовете, експлоатация на деца (за миньори например - което е било често срещана практика през 18-19 век) и т.н.
Ако се зачетеш в 'либералните класици' като Адам Смит и Джон Стюарт Мил ще видиш, че там има доста силни думи СРЕЩУ алчността като позитивна движеща сила в обществото.
И не знам какъв неолиберализъм виждаш приложен в Германия и Франция (хващам се за тия примери, защото са най-фрапантни) при положение, че в тези държави съществува политически и обществен консенсус за необходимостта икономиката да бъде тясно регулирана от държавата.
Кирил Кирилов каза: 1. Неолибералите се различават по някои въпроси от "либералните класици" като Адам Смит. За разлика от либералните класици, които изцяло отхвърлят държавната намеса в икономиката, представителите на икономическия неолиберализъм признават намесата на държавата в икономическия живот, но само когато тя запазва основите на пазарното стопанство и свободната конкуренция.
2. Неолибералите не са само Милтън Фридман, Айн Ранд и Фридрих фон Хайек. Съществуват и европейски неолиберални школи.
3. Неолибералите не отрича правото на държавата да създава закони и други нормативни актове, с които да защитава правата на определена група хора, например забраната на труда на малолетни. Неолибералите държат на силна и справедлива съдебна система.
Неолибералите се борят най-вече срещу:
1. Държавни предприятия, чиито функции могат да се изпълняват и то много по-успешно от частни такива в условията на конкуренция.
2. Държавни събсидии за различни гилдии и сектори на икономиката, защото изкривяват пазара.
3. Различните държавни регулаторни органи и държавни регулации, които преразпределят пари и влияние по непазарни принципи, изкривяват пазара и водят до корупция и други негативни явления.
Константин Христов каза: И аз смятам, че правителството е стратегически опонент на индивида. Жалко, че този интересен пост не поражда интересна дискусия. Наистина жалко... Това ме кара да настръхвам, защото всяка една социална или парасоциална система създава много повече възможности на такива като тези "коментатори" да ме контролират, отколкото конкурентна система, в която способностите на индивида (не произхода му), приносът му към формирането на средата, в която съществува са решаващи за социалното му положение.И друго, да се демонизира една следваща, по-голяма степен на свобода, чрез примери от времена, когато хората са били по-примитивни (деца миньори и тн) е демагогия...
Либертарианството е единствения шанс за реформа на капитализма, който е в упадък. Глобализацията трябва да си намери нова икономическа доктрина, правителствата няма да ги има или поне нищо няма да зависи от тях. за тях спасителната социална мрежа е опит да се съхранят като брънка от преразпределителната доктрина, а не да носят блага някому. а правителставата са продължение на партиите :-)
Ангел Грънчаров каза: Госпожицата, която с такава неовладяна страстност тип "Клара Цедкин" се нахвърля върху моята личност, изглежда съвсем не знае, че моя милост е основоположник на съвременния български неолиберализъм - понеже, разбира се, изобщо не е чувала за - и не е чела, естествено! - излязлата още преди 10 години моя книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"). Но съвременните леви са все такива: чели-недочели, учили-недоучили, непоправими, презиращи личността, покланящи се комуната, нищо че се тупкат по гърдите, че били нямали нищо общо с оная доктрина, която съсипа развитието на България за поне 100 години. Когато обаче някой като мен ги бъзне по най-чувствителното място се гневят така, че техният гняв е най-категорично признание за правотата на опонента. И най-много съжаляват, че днес няма как да разстрелват хората, които не мислят като тях...
Социалисто-комунистите (сменящи си имената, но запазващи си същността) се разпознават по това, че нямат никакви морални скрупули...
Николай Павлов каза: Грънчаров, в един идеален неолиберален свят щеше да си безработен, замисли се. Пазарната полза от заниманието с философия клони към нула :)
Ангел Грънчаров каза: Не разбираш нещо основно, което е свойствено за материалиста. Ако разбираше що е философия нямаше да прибързваш толкова.
"Пазарната стойност от заниманието с философия" е равностойна на "пазарната стойност от това да си пълноценна личност". И какво излиза? Помисли малко преди да отговориш...
анонимен каза: Грънчаров, много избирателно отговаряш... Софистиката не издържа пред фактите обаче... И тъй като очевидно няма какво да отговориш на моите въпроси ето ти още няколко фактa.
Таблицата показва, че БВП е намалял за периода 1973-1992 (нео-либерализъм) в сравнение с периода 1950-1973. Данните са от 1995 на OECD. Прехваленият като ефективен и прекрасен нео-либерализъм май дори не е особено ефективен...
Анонимен каза: Само една корекция - става въпрос за БВП на глава от населението, но това реално не променя фактите. Само сега не казвай, че има други причини, че населението се увеличавало и не произвеждало и всякакви такива оправдания.
Между другото Джон М. Кейнс има едно много хубаво изказване по отношение на капитализма...
Ангел Грънчаров каза: Искаш да кажеш, че първосортният комунизъм в периода 1950-1973 е "икономически ефективен"?! Шегобиец!
Искаш да кажеш, че от 1973 година у нас се е възцарил някакъв миражен "неолиберализъм"?! И гаргите ще ти се смеят, драги ми анонимник, на такива смешчици :-)
А би ли ми обяснил защо антилиберализмът на комунизма рухна така невъзвратимо след като е бил толкова "икономически ефективен"? Искаш да кажеш, че системата на робството е по-ефективна от тази на свободата, и то тъкмо в наше време? Защо в такъв случай не Северна Корея, ами тъкмо Южна Корея е така просперираща, а в северна Корея вече изядоха и мишките за да не пукнат от глад? На това ли му викаш "икономическа ефективност"? Що не се цаниш за комик, бива те иначе за тая работа?!
Анонимен каза: Грънчаров, пак се пенявиш без дори да разбираш за какво говоря... Видя ли изобщо таблицата? Не, нали?
В данните на OECD (които межу другото не ца комунисти) става въпрос за ръст на БВП на глава от населението във ВСИЧКИ региони по света, НЕ за България. Не си измисляй лъжи, за да оправдаеш собствената си необразованост. И таблицата показва, че този прираст е намалял драстично след 1973 г. за ВСИЧКИ региони с изключение само на Азия, където се е увеличил с колосалните 0.4%.
С такива основоположници на неолиберализма горко ни...
Сега, след като ти обясних като на идиот какво стои в таблицата като показатели и региони и какво е движението през посочения период, ще можеш ли да коментираш?
Ангел Грънчаров каза: И в Азия се е увеличил, по твоята логика, заради туй, че Северна Корея е там, тъй ли? :-) Твоята е не смешна, а направо жалка работа. За моята образованост не бери кахър, знайно е, таварищите са най-образовани, а всички други в очите им са направо невежи; грандоманията е типичен признак за разпознаване на левите кухари...
От друг анонимен до Грънчаров: Другарю, Грънчаров, говориш абстолютно в стила на партиен функционер от средата на 60-те години в средностатистическа соц. диктатура.
Всичко, което не е ултра неолбиерален екстремизъм е нещо като Северна Корея.
Но единственото място, където се води, че неолибералната идеология е проработила е югоизточна Азия, където просто са приложили тотално различна икономическа политика. Но всъщност дори и в бастионите на неолиберлната идеология канона не се спазва.
Обаче истината е, че дори и в бастионите на неолиберализма канона не се спазва. Държавата има изключително активна пре-разпределителна роля.
Сега с кризата и САЩ и ЕС хвърлиха милиарди обществени пари, за да спасяват банките.
Но също така, както се спомена, най-силните държави в ЕС не са се отказали от социални харчове, толкова колкото едрия бизнес иска.
Реално неолиберализма е пропаганда финансирана от едрия бизнес за наивници като Грънчаров и недоразвити страни като България.
(На снимката: левоориентираният върл противник на неолиберализма Румен Петков се радва на своите съратници, удържали такава бляскава победа над "неправилно мислещите елементи"!)Ангеле, незнам какъв философ си, но явно не си подготвен по темата и си прекалено индоктриниран в една изключително тясна и квази-сектантска идеология. Може би знаеш за философия, но ме съмнява, защото изключително наивните ти виждания за икономическата история от последните десетилетия показват фанатизираност, незнание и агресивност.
Аз не претендирам, че съм философ, най-образован или нещо такова. Но лозунгите ти се разпадат дори и пред здравия разум и най-елементарни факти.
Анонимен каза: Грънчаров, ти си абсолютен фанатик. С такива като теб интелигнетна дискусия просто не може да се получи, защото не боравиш с факти и разсъждения, а с кух, почти религиозен фанатизъм и абсолютни ала-бализми. Няма смисъл да ти отговарям повече, всеки може да погледне въпросния линк, да види таблицата и да прецени.
Ангел Грънчаров каза: Типично необолшевишко заклеймяване на "врага", дръзнал да защити неолиберализма; врагът, разбира се, е обвинен във всички дефекти и пороци, за които изобщо се е сетил анонимният необолшевик, което само може да породи усмивка на съжаление у хората, които са с що-годе нормални човешки реакции :-)
Най-голямата мъка на необолшевика, естествено, е тази, че няма възможност да разстрелва немислещите "правилно" неолибералисти с пистолет отзад отзад в тила, ала поне да се мечтае за това може :-)
Това е. Дотук е откъсът от "дискусията". Туй е нейният край. Забавно е, нали? Най-забавно е това, че като им бръкне човек в душата, в най-интимната вътрешност, където не пускат никой да надзърне, в дълбините на душата им, в "светая светих" на лявото мислене - пълната отдаденост на единния държавен комунизъм, който щял да спаси човечеството от бедите на капитализма! - тогава левите губят контрол и са готови да донесат от поне десет дерета вода, за да удавят, ако може, опонента си в словесен поток. В такъв момент човек може само да сипне още малко сол в раната им, и те, полудели от болка, незабавно млъкват. Кеф!
Забележка: С необолшевиците с аргументи не се спори, щото железобетонното мислене нищо не може да го разклати. Истините на (нео)либерализма са така прости и близки до здравия разсъдък, че не се нуждаят от особена защита. А пък болните мозъци просто няма как да бъдат излекувани: науката отдавна е доказала това...
4 коментара:
Между другото можем да се запитаме защо пазарната икономика в Източна Европа и ОНД има толкова уродлив, извратен характер, особено показателни в това отношение са например Русия и България (макар и не само те). Според мен поне това се дължи отчасти, ако не главно на продължаващото въздействие на комунистическата идеология дори само на подсъзнателни ниво у новите крупни „капиталисти”, които в огромната си част са бивши комунисти. Колкото и да са станали уж прагматици и да са захвърлили идеологическия багаж, те дълбоко в себе си остават марксисти и вярват в безумните идеологеми на Маркс за „експлоатацията”, „принадената стойност”, „първоначалното натрупване на капитала”, безогледния стремеж на капиталиста към печалба и т.н. Затова като вече "капиталисти" в алчността и примитивизма си стигат дори до физическото отстраняване на конкурентите. Те никога не са чували за „капитализма на протестантската етика” на Макс Вебер например.
Между другото левите много обичат да размахват плашилото ма класическия манчестърски либерализъм, т.е. на капитализма от времето на Маркс с лошите условия на труд по онова време. Това обаче издава дълбоко непознаване на историята. Както беше казал някой, „историята са лъжите, които никой не оспорва”. Но ние ще ги оспорим. Истината е съвсем различна. През XVIII век в Англия (и Холандия) се стига до голямо нарастване на тогава и без това основно селското население. Става практически невъзможно това население да се прехранва, особено с оглед на ограничените природни ресурси на Англия. Бедността и нищетата на голяма част от хората са неописуеми. Английските държавници не виждат никакъв изход от ситуацията. Точно там са корените на модерния капитализъм. Част от тези отчаяни, унижени и оскърбени „пролетарии” се организират, за да произвеждат много и евтини стоки. Това е началото на масовото производство и с това на капитализма. Дотогава промишлеността произвежда малко и скъпи стоки само за богатите, сега започва масово производство за всички, та и до днес. Именно едрата индустрия, толкова ненавиждана от левите, произвежда стоки за „широко потребление”, както казваха комунистите. Индустрията за луксозни стоки никога не може да достигне обема на едрата промишленост. Хората, които работят в тези предприятия, са и главните потребители на произвежданите там стоки. Това е основната разлика между феодализма и капитализма. Впрочем това не е нищо ново, може да се прочете у някои вече класически либерални икономисти като Лудвиг фон Мизес. Левите обаче представят нещата така, сякаш работниците в тези първи фабрики за напуснали прекрасните си домове и охолството си, за да работят там. Глупости! Тези хора вече са били на улицата и без работата във фабрики са щели да бъдат още по-зле! Маркс се възмущава от първоначално наистина ужасните условия на труд във фабриките, но забравя, че без фабриките тези хора са щели да бъдат още много, много по-зле. Впрочем атаките срещу капитализма отначало не идват от някакви „леви интелектуалци”, а главно от аристократите, които не са доволни от факта, че работниците в градовете получават сравнително високи заплати, което ги принуждава да увеличат заплащането и на своите земеделски работници по селата.
След промените в Източна Европа американските икономически съветници идваха главно от Харвард. Питам се понякога дали това беше правилно с оглед на традиционния силен ляв уклон в Харвард. Може би щеше да е по-добре консултантите и експертите да са от по-десни институции като например Института КАТОН.
Неолиберализма и комунизма са крайности. Правилния път е на Скандинавия и Франция - в центризъм, консесуалност, свобода на личната инициатива и личността, съчетани с разумна социална политика.
- Един зелен социалдемократ
Да, крайности са: както са крайности истината и лъжата! Или доброто и злото. Компромисът между истина и лъжа и между добро и зло няма как да съдържа нещо разумно...
Мисленето в чернобяло е специфично за детската психика.
Публикуване на коментар