Във вторник, 23 февруари, преди обяд, заради проблеми със сърцето постъпих за лечение в частната болница „Медлайн клиник” в Пловдив. Моят личен лекар ми предложи да отида в тази болница, понеже предният ден, в понеделник, не можаха да ми помогнат в Държавна болница - Пловдив; там и не можаха да ме приемат в кардиологична клиника, понеже "нямало места"; и ме пуснаха с крайно опасна тахикардия (над 130 удара на сърцето в минута) да си вървя в къщи. Едва изкарах нощта и на другия ден бях приет в „Медлайн клиник”. Понеже за първи път в живота си се лекувам в частна клиника, искам накратко да разкажа за впечатленията си.Аз всъщност бях в клиниката само за малко повече от денонощие, понеже след 24 часа сърцето ми вече беше наред (вкараха ме в т.н. "синусов сърдечен ритъм") и бях изписан; за едно денонощие пребиваване в тази болница обаче добих много силни впечатления, които ми се иска да споделя съвсем безкористно. Никой не ме е подкупил да им правя реклама; започвам да пиша тия неща само по, така да се рече, идеални причини: единствено защото съм привърженик на модерното, на европейско ниво здравеопазване, правя това, т.е. пиша изложението на впечатленията ми, което ще последва по-долу.
Аз, признавам си, до оня ден, до влизането ми в тази болница, не бях предполагал, че в България изобщо е възможно да има такива лечебни заведения; е, ако е имало болници с подобно качество, винаги съм смятал, че такива е възможно да са единствено правителствените болници, а също и болниците за новобогаташи. Но ето че и аз попаднах в болнично заведение, което някак си изглежда съвсем нереалистично в сравнение с битуващата представа за болница в България.
Защото вътре всичко е супермодерно, лъскаво до блясък, коридорите са с мрамор или теракота, бяло и чисто, персоналът е много любезен с пациентите и прочие, т.е. ако не го бях видял със собствените си очи, и ако някой ми го разказваше, с положителност нямаше да повярвам че такова нещо изобщо е възможно да съществува у нас; но ето че видях с очите си и повярвах, че е възможно; това лечебно заведение го оценявам като "първа птичка" на съвременното европейско здравеопазване в България. Такива неща масовият българин като мен ги е гледал само по филмите, представящи живота в нормалните страни, ето че имало такова нещо и у нас, което е радващо.
Какво друго да кажа ли? Доволен съм от отношението към мен, отнасят се човешки и културно, помогнаха ми, това е най-важното. Иначе обстановката, да повторя, е свръхмодерна, представяте ли си, във всяка стая има огромен плазмен телевизор, който работи съвсем безплатно, а не, както е в държавните болници, да буташ постоянно левчета за да гледаш малките им портативни телевизорчета. Всичко наистина е много чисто, баните и тоалетните са луксозни, впрочем, всичко е луксозно, да не говорим за кабинетите на лекарите, оборудвани с най-съвременна техника и пр. Човек има чувството, че е в нещо като петзвезден хотел със страхотно обслужване, наистина ви казвам, не преувеличавам!Най-много моите съседи по легла, бяха впечатлени, както подобава за българи, от качеството на... храната; още като дойдох, съседът ми похвали храната с такива суперлативи, че в първия момент даже не повярвах; после се оказа, че наистина е така, вкусно приготвена е храната. Един вид за хора, а не за прасета, е храната, която се поднася на болните в тази клиника, в отличие от храната в държавните болници. Заради пустата храна някои от болните бяха твърде раздвоени, щото, по начало, на никой човек не му се стои в болница, ала, предполагам, тайничко на всеки от пациентите в дълбините на сърцето му, там, където са най-съкровените неща, се криеше невероятното желание да постои ако е възможно малко повечко, поне ден-два в болницата, и то само заради пустата храна. Нашенска психология е това, аз, признавам си, също много харесах храната, въпреки че бях в състояние, че да не мога да се храня нормално, особено в деня на изписването, т.е. на втория ден, когато се почувствах много отпаднал от изтощението на болестта.
Ще каже някой: а какви са парите, дето се дават за такова обслужване, за този лукс и прочие?! Истината е, че при постъпване в болницата те предупреждават, че ще трябва да платиш такса в размер на 60 лева, независимо от дните, които ще престоиш там. Понеже човек когато е зле, пък и не вижда особена надежда лесно да се поправи, тази такса не му се вижда голяма. Ала ето че мен ме оправиха за 24 часа и ме изписаха веднага. Така че на мен лично цената за един ден престой ми излезе твърде "солена"; както и да е де, няма да видиш човек да протестира че го изписват от болница и че се отървава от болница. Моят съсед по легло, който беше престоял пет дена, обаче не се оплакваше много от продължителността на престоя, понеже беше във възторг от хубавата храна; на него ако му се наложеше да стои още пет дена престоят му щеше да му излезе съвсем без пари. Вижда ми се обаче несправедливо даването на една и съща такса независимо от дните престой, тази е единствената ми забележка към мениджмънта на болницата; това нещо трябва да се оправи, за да има известна справедливост. За мен таксата от 60 лева за един ден престой ми се видя, повтарям, възтежка.
Това е в основни линии. Днес отидох да си взема епикризата; в разстояние от две седмици ще имам право да се явя на два безплатни прегледа. Това донякъде компенсира тежката такса. Иначе моите впечатления от първата частна клиника, в която съм бил, наистина са чудесни, ето, вече втори ден не съм там, и още ми се върти главата от почуда - сякаш е било сън и приказка, това, което ми се случи, а не истина и реалност.
Понеже аз много пъти през годините съм бил в болница заради моето сърце. Бил съм и в жанвиденово време, в което атмосферата в болниците беше кошмарна, мърсотия до шия, смрад, глад, пък и страх, понеже често се случваше човек да срещне по коридорите количка с покрит с чаршаф труп. Спомням си, че тогава често имаше случаи пенсионери да постъпват в болница само и само за да са на топло и да ядат нещо; понеже, знайно е, няма възрастен човек без болежки; за една бабичка, която заради проблеми със сърцето постъпвала често в болница, сестрите и санитарките открито говореха "Тая пък няма ли да умре най-после, омръзна ни да ни досажда!"; казваха го даже така, че и тя да чуе и да си вземе поука, а пък бабата се преструваше, че нищо не е чула; слава Богу, че това време отмина. Разбира се, още много неща трябва да се променят в българското здравеопазване, за да имаме възможно най-човешки условия в болниците, да е чисто, персоналът да е любезен, внимателен и така нататък.С други думи казано, необходими са много решителни промени в българското здравеопазване, и то все в положителна насока, докато то успее да постигне нивото на клиника "Медлайн" в Пловдив. Една европейска по вид и атмосфера болница, истински храм на здравето, в която имах шанса да бъда.
Като казвам това обаче не искам да се разбира, че пак ми се ходи там, щото иначе, между нас казано, въпреки всичко там се чувствах ужасно заради тежкия сърдечен проблем; понеже с такъв род заболяване на сърцето човек се чувства често на граничната линия със смъртта; неслучайно е казано, че "в сърцето са изворите на живота". Но, слава Богу, се отървах този път набързо, което пак е заслуга - освен на Бога - и на медицинския екип (начело с д-р Боев), на който тук искам да благодаря най-сърдечно.
7 коментара:
Господ да те пази и да ти дава здраве, защото искам поне още 50 години да чета блога ти.
Поздрави, К.Николов
Благодаря, много са 50 годинки, ама благодаря за щедростта! :-) Дай Боже всички да сме живи и здрави!
И аз съм попадал в български частни клиники и мога да потвърдя, че разликата с държавните често е от земята до небето. В един западен туристически проспект пишеше, че болници в България има всякакви - от доста пропаднали до най-лъскави, отговарящи на най-високи стандарти.
Съвременното здравеопазване за съжаление с страшно скъпа работа, този проблем никъде не е решен задоволително. Този сектор и в най-развитите страни все се реформира и все не е достатъчно реформиран.
Американското здравеопазване също е огромен проблем, имам един интересен материал как финкционира, съвсем не "жълтъкът на яйцето", т.е. не е върхът, и там по-добре е май да не се разболяваш. Е, ако имаш много пари, нямаш особени грижи. Обама в момента има страшни затруднения да прокара здравната си реформа.
Между другото според мен в училище би трябвало да се проподават и основи на медицината. Не е толкова важно да знаеш за колко време ще се напълни един басейн, ако от една тръба се пълни, а от друга водата изтича, но не е зле хората да знаеха повече за функционирането на човешкото тяло. Синусът и квадратните уравнения не са толкова важни, както максиларният синус и дисталният конволут в бъбреците например.
Иначе бъди жив и здрав и дано нямаш вече по-сериозни здравословни проблеми!
Малко допълнителна информация.
Америка е най-великата демокрация на света, но същевременно е страната на най-големите социални контрасти от всички развити страни с най-много наркомани, затлъстяване, насилие, умствени заболявания, пубертетски бременности и неграмотност. Изглежда това е цената на икономическата мощ. Няма съвършено общество, демокрацията има своите проблеми, но все пак е най-приемлива от всичко досега в човешката история. Така че не искам да покажа "колко лошо е в Америка", просто няколко факти.
Интересно е да се сравни американската здравна система с европейските модели. Трудно е да се каже кой е по-добрият модел, вероятно няма оптимален вариант, Америка просто е различен свят. Всичко зависи от това, какви критерии ще се прилагат и от какъв ъгъл ще се погледне на нещата.
Американската здравна система е най-скъпата на света, всеки гражданин плаща 7290 долара годишно за здраве. За сравнение в Германия са само 3588 долара. Причините за това са много – самите здравни услуги са скъпи, скъпи лекарства, ориентирани към печалба здравни каси и др.
Частни здравни осигуровки в Америка се появяват през 30-те години на ХХ век. Дотогава всичко е било на изцяло пазарен принцип, лекарските услуги се заплащат като всички други. Впрочем и досега това в много случаи е така. 46 милиона (около 15% от общо 300 милиона) американци нямат здравна осигуровка, най-вече защото не могат да си я позволят. Но невинаги е лесно да получиш осигуровка, особено ако вече имаш заболявания. Някои работодатели застраховат служителите си, но няма такова законово задължение. БОЛНИЧНИ НЯМА. На глава от населението САЩ имат най-малко лекари от всички развити страни. Но там има доста голям брой „фелдшери”. При спешни случаи без осигуровка медицинска помощ не се отказва, но не се провежда лечение извън непосредствените животоспасяващи мерки. Обама сега иска да въведе някаква основна здравна осигуровка по европейски модел. На другия полюс са либертарианците, които настояват за пълна пазарност и на здравеопазването, пълно оттегляне на държавата и премахване на здравните каси, които били излишна бюрокрация. Според тях здравеопазването не е човешко право. Междувременно в много супермаркети са се появили лекарски кабинети, където на пазарен принцип срещу заплащане се извършват прегледи и по-малки манипулации и терапии.
Из една книга за Америка:
„Ако като турист се разболеете в САЩ, може здраво да се охарчите. Дори най-дребното лечение се заплаща. Опасности дебнат дори при основното медицинско обслужване. Дежурните в здравните заведения много рядко са завършили университет, освен това не правят голяма разлика между мъртвопиян бездомник и турист. Ако човек отиде в отделение за спешна помощ, трябва да се настрои да чака с часове. Ако лекуващият лекар не стигне до диагноза, той ви насочва към специалист. Въпреки това трябва да платите на безуспешния лекар. При специалиста пак трябва да чакате и да плащате.
Специалистът, който евентуално може да лекува заболяването ви, накрая ви издава рецепта и ви изпраща в аптека. Там получавате точно предписаното количество от лекарството и нито таблетка повече. Неприятно е, ако заболяването не се придържа към рецептата, за всяко допълнително хапче трябва отново да се подлагате на мъчителното посещение при лекаря.
Ако обаче и лекарят не може да ви помогне и се появи перспективата на престой в болница, девизът е „да се спасява, който може!”. Освен ако не сте от щастливците, които могат да си позволят лечение в частна клиника. Докато престоят в луксозните клиники е съвсем поносим, дори може да бъде един вид отпуска, вероятността да попаднете на добър лекар в обществена болница е като игра на руска рулетка.”
Да външно нещата са така. Но защо не се споменава, че в болницата няма дежурен лекар , че дежури сестра . Не се приемат роми, хора с тежки заболявания .И много други неща за този тип болници... Да постарали са се за опаковката, но бягайте далеч от такива храмовe.
А мизерията в държавните болници всеки я знае . За това сме виновни всички, не искаме, не питаме , не настояваме . Но все пак се спазват що годе медицинските стандарти .
Безпардонни разбойници в лъскава опаковка - това е Медлайн!
Една лъскава печатница за пари, където всяко отделение личи как е ръководено.А Невен отдавна не е лекар, забравил е за медицината от мислене за пари и лаладжийство.
Публикуване на коментар