четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Ще пропуснем ли най-доброто, изпълнени с толкова омраза, завист към чуждото благополучие, към другомислещите?!

Обичам те, мое мило Отечество!

Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали, и техните бистри и студени извори!

Всичко, що е останало досега в моята осиротяла душа- добро и светло, - всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която ме е научила да обичам и плача над всяко човешко нещастие.

Аз и досега чувам песните на славеите из китните дъбрави. И досега чувам нежния гласец на българското момиче, което мете двора и сладко пее.

Бъди благословено, Отечество мое! Честит балкански раю!

Любен Каравелов

Когато България е само географско понятие на картата на Европа, той не се обръща към лошотията, мизерията, а черпи сили, надежди от обичта си към красотата на родната земя, на българката песен и спомен за дома.

Не, не намирам никакво оправдание, че сърцата ни са глухи за това, което ни казва българската красота. И за това, че не можем да се радваме на живота си, които имаме шанса да живеем само веднъж. Ще пропуснем ли най-доброто, изпълнени с толкова омраза, завист към чуждото благополучие, към другомислещите?!

Забравяме да кажем нещо добро на хората около нас, да научим нещо полезно за себе си!

Автор: zaw12929

Вижте също и: Представяне на книжка втора (първа за 2010 г., февруарска) на списание ИДЕИ


Няма коментари: