Уважаеми г-н Инджев,Преди няколко дни във Вашия блог, под формата на коментар, предложих нещо, което, струва ми се, заслужава да бъде обсъдено. Най-вероятно не сте го забелязали, така аз си обяснявам липсата на всякаква реакция от Ваша страна.
За какво става дума можете да видите тук: Възможно ли е да създадем "блогърска телевизия", в която да участват неудобните за официалните медии журналисти и анализатори?.
Много ми е интересно Вашето становище по тази идея; ако личност като Вас се солидаризира с предложението, тогава нищо не пречи то да бъде реализирано. Затова ще Ви бъда благодарен ако кажете какво мислите по тази на пръв поглед екстравагантна идея, която обаче, при по-детайлно вникване и осмисляне, се оказва, че е съвсем друга, а именно, съдържа в себе си една значима потребност на гражданското общество, на граждански и политически ангажираните българи.
Предварително благодаря за евентуалния отговор!
С поздрав: Ангел Грънчаров
2 коментара:
Към Ангел Грънчаров:
Уважеми г-н Грънчаров,
Не се обиждайте и не го приемайте лично като някакъв упрек срещу Вас ( няма защо!), но нещата, които НЕ съм направил в живота си са безкрайно много повече от онези, които съм постигнал. Сигурен съм, че не съм уникален…Казвам го по повод и на други Ваши предложения и идеи, в които не съм се включил.
Моят дипломатичен начин да пропусна участието си в нещо е премълчаването- но не защото съм противник на определено начинание, а просто така съм преценил възможностите си. Трябва ли да се оправдавам?
А иначе идеята за блогърска телевизия звучи отлично, но както всяко начинание изисква съответните усилия и средства. Стига да ги има, всеки е „за“.
Разбирам идеята Ви да преминем от приказки към действия. През последните двайсетина години съм участвал в толкова инициативи ( и съм претърпял, както повечето от нас, вероятно) толкова разочарования, че се чувствам доста изчерпан. Както се казва, „внимавам“ в картинката с какво се залавям. Пример от най – пресните: бях поканен да се подпиша предизборно под петиция в подкрепа на десните ( заедно с още 40 души) и получих злостни нападки от хора, които съм смятал ако не за близки приятели, то поне за съмишленици на принципна основа.
Би трябвало да ми „не ми пука“, но явно не успявам да се преродя в непукист.
Така че : правя каквото мога…
Posted by Иво Инджев | август 29, 2010, 9:37
Благодаря за отговора! Разбирам Ви и не мога за нищо да Ви упреквам. Просто не разбрах знака с премълчаването, което се дължи, вероятно, на моята собствена недипломатичност и директност :-)
Posted by Ангел Грънчаров | август 29, 2010, 12:25
Публикуване на коментар