Век и половина огнище на просвета и родолюбие

ПРАВОПРИЕМНИКЪТ - НАЙ-МЛАДОТО И МОДЕРНО СОУ В ГРАДА НИ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ", БЛИЗО ВЕК И ПОЛОВИНА "СВЕТИ ГЕОРГИЕВСКО УЧИЛИЩЕ" - РУСЕ

На моите колеги от училището с обич и извинение посвещавам...

Летят годините, изнизват се десетилетията, отлита столетие. И ново десетилетие и нов век. Но сътвореното от Човека остава - като диря, като памет, като завет. И начева традицията.

На сесията си от 22.ХI.2002 год. Общински съвет в Русе взема решение ОУ "Васил Левски" да бъде преобразувано в среднообразователно с първоначални четири специализирани паралелки: математика и информатика, хореография, чуждоезикова (английски и немски езици), природни науки (химия и биология). На 10.12.с.г. кметът на града Елеонора Николова внася предложението на Общинския съвет със съответните аргументация и становища на Постоянната комисия по образованието, на настоящия директор на училището Галин Ганчев и на отделни общински съветници в тогавашното Министерство на образованието и науката, което е легитимната институция, която може да вземе окончателното решение. На 14.01.2003 год. МОН и лично тогавашният министър и настоящ посланик в Словения Владимир Атанасов излизат с решение ОУ "Васил Левски" - гр. Русе да бъде преобразувано в СОУ.

По щастливо стечение на историческите обстоятелства в навечерието на своята 140 годишнина, едно от най-старите училаща в града ни, някогашното "Свети Георгиевско училище" става реална гимназия, а днес, седем години по-късно и строго профилирана, с приоритет към източните езици и култури (китайски и японски), осъществената мечта на не едно и две поколения учители, отдали целия си творчески път на хуманната професия и любимото си училище.

Малко предистория: "Свети Георгиевското училище" съществува от средата на 19 век в някогашната махала "Чукур чифлик". Първоначално през 1853 год. то се е помещавало килийно училище при църквата "Свети Георги", в нейния десен ъгъл на двора. За пръв учител в тази килия бил назначен поп Стойчо Попгеоргиев, за когото църковната хроника споменава, че бил родом от Еленско. Осем години по-късно приемникът на даскал Стойчо, търновчанинът свещеник Никола Попмихайлов променя структурата и съдържанието на работа в тази килия, въвеждайки взаимоспомагателната метода, ремонтира я основно и на 17.07.1861 год. открива ново училище в града със скромно тържество. За този исторически момент от историята на русенското образование свидетелства основният камък на тази сграда, който носи следния надпис: "В царуването на Абдул Азис и управителя Ариф паша стана туй училище в Руси, йуля 17".

Даскал Никола, един малко познат на русенската културна общественост просветен деец (хубаво е, че на негово име е кръстена малка уличка в града ни), оставя макар и скромна своя диря в литературата ни с брошурите си "Сърчелива Марийка", "Буквар за малки деца", "Дойнова сватба". За него с обич си спомня големият ни поет Стоян
Михайловски години по-късно, когато е учител в Мъжката гимназия "Св.Борис Първи" (дн. СОУ "Христо Ботев"), наричайки го "моя пръв учител". За по-любознателните ще споменем, че той е бил и учител и на дядо Славейков в Трявна.

Шест години след Освобождението, в годината на Съединението, през 1885 - а училището в църквата "Свети Георги" е опожарено, като в продължение на петдесет години, до построяването на училищната сграда през 1934-35 старото училище, някогашното шесто основно "Васил Левски", на бул. "Цар Освободител", дн. Земеделски колеж - се помещава на различни места. Като най-дълго се застоява на "Бей пазар" (дн. МГ "Баба Тонка" -1895-1915). През тези години учениците на няколко пъти се пръскат по различни сгради и училища ("Ангел Кънчев", което по-късно, поради тази причина, необоснователно ще претендира, че е наследник на "Свети Георгиевското училище", "Кирил и Методий", немският пансион), а от 27.10.1927 год. до 01.09.1933 год. се стига и до сливането му с първото от гореизброените училища, поради което, както споменахме и малко по-горе, в противоречие с историческата истина, се прокрадват исторически претенции.

От 16.01.1935 год. до 16.02.1948 год., когато е преименувано в ОУ "Васил Левски", и до 15.09.1984 год., когато разтваря врати новопостроената сграда-красавец на ул. "Гео Милев"- 1 в кв."Дружба-2", то неизменно се помещава в сградата на бул. "Цар Освободител".

За близо век и половина през училището преминават над двадесет и две хиляди ученици, близо две хиляди са имената на учителите, вписани в Летописната му книга (същата начева от учебната 1909/1910 год.), мнозина от неговите учители и възпитаници са оставили трайни следи в културата и обществоно-стопанския живот на родния си град и на Отечеството си.

Век и половина огнище на просвета и родолюбие.

Летят годините, изнизват се десетилетията, сменят се столетията. Всичко тече, всичко се променя.

Традицията продължава.

01.09.2003 - 01.09.2010 год.

Атанас ГАНЧЕВ

Добави в Svejo