Здравей, драги приятелю,Едва преди малко ми пуснаха интернета и веднага се захванах да публикувам твоите текстове в блога. Ето ги, вече публикувани; разделих всичкото на три части:
На раздяла и на изпроводяк - към всички, с които цели тридесет и три години сях в орната нива на българското училище
Век и половина огнище на просвета и родолюбие
Продължителният бяг срещу и наспроти Вятъра винаги докарва Смерч
Приеми в тоя тежък за теб момент моята ръка, дано ти вдъхна поне малко сила благодарение на искрената ми приятелска подкрепа, макар че и аз също съм доста слаб напоследък. Но ний, въпреки грешките ни, сме работили, чини ми се, ненапразно, а пък трудът ни, въпреки всичко, е бил много благороден; макар че това изобщо не се цени и се разбира от малцина у нас.
И точно затова пък, понеже сме "благородно изключение", понеже сме различни, трябва да смятаме, че съвестта ни е що годе чиста, щото сме изпълнявали, доколкото можем, дълга си; и сме си носили кръста; наистина у нас никой не съчувства на ония, които са работили много, у нас са на почит ония, които нищо не са направили, а само са вредили. Но ний и не щем да ни съчувстват и подкрепят, ний сме свикнали за отплата да ни ругаят, да ни ръфат, да ни наказват, да ни уволняват, да ни "критикуват", да ни плюят. Това е, живеем в България все пак...
Стискам ти ръка, с приятелски поздрав: Ангел Грънчаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар