Ако Русия не ни беше "освобождавала", България сега щеше да е съвсем друга: силна, достойна и богата европейска нация

Някой на едно място, именно в коментарите в Свежо към статията ми Позор: Първанов грозно се погаври с великия подем на българския дух при Съединението! подхвърли едни думи, които не можах да приема с безразличие; отвърнах му, разбира се, и ето началото на една наша дискусия, която предвиждам да е гореща - ако съответно крайно заблуденият ми събеседник не се уплаши и не изчезне тихомълком; та ето какво рече той и какво му отвърнах аз:

А ако не беше руско-турската война???? Каквито и да са били причините за Съединението и Руско-турската освободителна война, те имат положителна историческа роля за България!

На тия толкова неверни две изречения и твърдения се наложи да отвърна ето така:

Кои те? Кои имат положителна роля? Турците ли? Или руснаците? Обективно погледнато, турците имат много по-голяма и то положителна роля за България отколкото руснаците. Това е историческата истина, колкото и да е неприятна за ония, които вярват в някакви лъжи и митове за българската история, явяващи се продукт на русофилската, на фалшифицираща истината историография...

Пък да Ви и отговоря на въпроса какво би станало ако не беше се случило "Освобождението"; ако не беше руско-турската война от 1878 г. България щеше да има ред ползи:

1.) Мощното стопанско развитие на страната, почнало от Възраждането, и то в рамките на огромните пазари на Отоманската империя, щеше да продължи; "Освобождението" ни в икономическо отношение се оказа доста вредно и стагнира стопанството ни, защото нашите производители и търговци изгубиха вразките си с огромните пазари на Отоманската империя;

2.) Ний, българите, съвсем скоро щяхме да се освободим сами; българският въпрос щеше да се реши положително от европейската дипломация съвсем скоро, и то при малко по-голяма решимост за свобода от нацията, имаща вече порива към свобода, за който работи и за който даде живота си Васил Левски; знаете, предполагам, че Левски не е залагал на "даруваната свобода", а само на оная, която сме могли да постигнем със собствените сили - и е бил напълно прав;

3.) Ако се бяхме освободили сами - това можеше да стане най-късно след края на Първата световна война при разпадането на големите империи - България щеше да запази териториалната си цялост (Мизия, Тракия, Македония); заради намесата на Русия в българския въпрос и противодействието на великите европейски сили и на Турция българския въпрос се заплете така, че в резултат загубихме не само цяла Македония, а и още много други исконно български земи; т.е. ако руснаците не ни бяха "освободили", сега българските земи щяха да се мият не от едно, а от три морета;

4.)Фаталният и изцяло зловреден руски фактор в "следосвобожденската" ни история просто нямаше да съществува; Русия нямаше да иска да ни прави "Задунайская губерния"; нямаше да имаме русофили-продажници, които за шепа руски рубли са продавали отечеството си (четете Захари Стоянов и Стефан Стамболов) и пр., и пр.

5.) България, достигнала сама свободата си, щеше да бъде достойна и с европейско самочувствие нация, нямаше да има този първороден грях на "даруваната свобода", заради който българите и българската държава преживяваха и преживяват толкова унижения; нямаше да я има потребността вечно да сме благодарни на "братушките-освободители", нямаше да я има потребността вечно да им целуваме ръцете, да им лъскаме ботушите, да им миришем партенките, да се самоунижаваме безкрайно като назоваваме всяка втора улица във всеки български град на името на руски генерал и пр.; т.е. нямаше да бъдем тази измекярска във верноподаничеството си спрямо Русия нация и държава, каквито сме сега, каквито сме били през целия период на новата българска история.

И прочие, и т.н., още много други плюсове за България могат да се изредят ако Руската империя не беше се намесила в българските работи за да ги доведе в крайна сметка до жалкото положение, в което са се намирали през цялата най-нова българска история, в което се намират и сега.

Ако някой все още не съзнава злотворното въздействие и влияние на руския имперски фактор в нашия народностен живот и в нашата национална съдба, той не е българин, такъв е руско мекере и продажник.

А да кажа ли какво получихме от "второто освобождение", което сталинова Русия ни подари през 1944 г.? Искате ли? Май никой вече не нарича нахлуването на червените сатрапи и убийци "освобождение", що ли така, нали довчера също го наричахте "освобождение? Аз пък ще ви кажа, че и първото, и второто ни "освобождение" са напълно еднакво фатални и зловредни.

Тази е истината. И тя рано или късно ще бъде призната, иска се само известно време за да уврат някое дебели, твърди и празни български кратуни, натъпкани с толкова много русофилски тамян, че димят и кадят като гробищни кандилници; та задушават всичко живо у нас, което иска само едно нещо: чистия въздух на истината и на свободата.

Добави в Svejo